2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№252
Гр.София, 03.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1547 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр.ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 25/31.01.13г., постановено по т.д.№ 49/13г., с което ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната му жалба против решение от 26.07.2012г. по гр.д.№ 13744/11г. на СГС.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частна жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима като подадена срещу въззивно решение по търговско дело с цена на иска до 10000 лв.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая, се претендират пропуснати ползи от наемна цена по договор за отдаване под наем на дневен бар/кафе-сладкарница/, сключен между търговци. Делото е търговско с цена на иска от 9000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на обжалване пред ВКС. В цената на иска, определяща за допустимостта на касационното обжалване, не се включват лихвите върху претенцията, начислявани от предявяването на исковата молба, поради което въведеният довод на частния жалбоподател е неоснователен.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 25/31.01.13г., постановено по т.д.№ 49/13г., с което ВКС, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.