6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София,19.05.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2368/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. С. С. от [населено място] срещу решение № 191 от 31.01.2014 г. по т. д. № 610/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд решение № 1613 от 21.08.2012 г. по т. д. № 3314/2010 г., изцяло са отхвърлени предявените от Ю. С. С. срещу [фирма], [населено място] и Г. С. И. от [населено място], при условията на солидарност, обективно и субективно съединени искове: иск с правно основание чл. 94а ЗАПСП за сумата 10 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от издаване и разпространение на книгата „Тайната на „Л.”; иск с правно основание чл. 94а ЗАПСП за сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от същото нарушение; иск с правно основание чл. 94 ЗАПСП за сумата 24 042 лв. – обезщетение за имуществени вреди от издаване и разпространение на книгата „Тайната на „Л.”; евентуален (спрямо иска за сумата 24 042 лв.) иск с правно основание чл. 94 ЗАПСП за сумата 45 000 лв. – обезщетение за вреди от нарушаване на авторското право на ищеца чрез издаване и разпространение на същото произведение, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва съответно за сумата 4 860.56 лв. и за сумата 6 745.53 лв.
К. моли за отмяна на атакуваното решение като неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недоказаност на твърдението му за издаване на процесното произведение в неофициален „скрит” тираж, като твърди, че същият е изграден в нарушение на правилата на логическото мислене и без законова опора, което е довело до неоснователно отхвърляне на исковете по чл. 94а ЗАПСП за имуществени и неимуществени вреди от издаването на книгата в по-голям от предвидения в договора тираж. Неправилността на въззивния акт досежно исковете по чл. 94 ЗАПСП за претърпени вреди и пропуснати ползи от издаването и разпространението на процесната книга е аргументирана с довод за допуснато нарушение на чл. 20 ЗЗД, изразяващо се в неправилна преценка на сключения между ищеца и ответното дружество договор като окончателен, а не предварителен такъв, без да е съобразена липсата на съгласие между страните относно тиража, в който ще бъде издадено произведението, респ. за цената му, както и с довод за необсъждане на представените по делото доказателства, установяващи твърдението за пропуснати ползи – книги, подобни по обем на книгата на ищеца, но с цена двойно по-голяма от тази, на която тя е издадена.
Като значими за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпросите: „1. Може ли предварителен издателски договор, сключен в писмена форма, частично изпълнен от издателя, както на него му е изгодно, да послужи за основание да се фингира, че между страните има сключен перфектен окончателен договор, което задължава другата страна да търси не обезщетение за причинените й вреди и пропуснатите от нея ползи, а цената на авторското й право, която не е платена и до днес; 2. Приложима ли е нормата на чл. 47, т. 2 ЗАПСП, когато издателският договор не е окончателен, а е предварителен, като се има предвид, че между тиража, в който се издава една книга, и единичната цена на отделна бройка от нея, има пряка и съществена зависимост, като в конкретния случай тиражът не е уговорен между страните по предварителния договор; 3. Необходимо ли е едно доказателство да бъде отделно и нарочно доказано, след като няма никакво съмнение в неговата годност; 4. Не противоречи ли както на буквата /чл. 94 и чл. 94а ЗАПСП/, така и на духа на правото /чл. 94, ал. 4 ЗАПСП/ тезата, развита от САС, че нито имуществените, нито неимуществените вреди, претърпени от автора заради накърнени авторски права, не подлежат на обезщетяване”.
По отношение на тези въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със съдебната практика – решение № 830 от 09.01.2006 г. по т. д. № 559/2005 г. на ВКС, І т. о.; решение № 1773 от 05.09.2013 г. по т. д. № 1853/2013 г. на Софийски апелативен съд; решение № 485 от 08.11.2010 г. по гр. д. № 348/2010 г. на Софийски апелативен съд и решение № 52 от 04.07.2012 г. по в. гр. д. № 129/2012 г. на Бургаски апелативен съд. Освен това, според касатора „касационната жалба има ясно и конкретно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Ответниците – Интермедиа” О., [населено място] и Г. С. И. от [населено място] – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 23.06.2014 г. Претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. С. С. срещу [фирма], [населено място] и Г. С. И. от [населено място] иск по чл. 94а ЗАПСП за солидарното им осъждане за сумата 24 042 лв. – обезщетение за имуществени вреди от издаване и разпространение на книгата „Тайната на „Л.”, въззивният съд е приел, че не е налице твърдяното нарушение на авторските права на ищеца предвид сключения на 27.01.2010 г. валиден издателски договор, с който ищецът е предоставил на ответното дружество правото да възпроизведе и разпространи неговото авторско произведение и който обвързва страните да уредят отношенията си на плоскостта на създаденото облигационно правоотношение, като наличието на такъв договор изключва възможността изпълнението на задълженията по него (издаването и разпространението на книгата) едновременно да покрива фактическия състав на нарушение на авторските права на ищеца, респ. да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника по чл. 94 ЗАПСП. Изразено е разбирането, че авторът-страна по издателския договор може да търси неговото реално изпълнение, респ. заплащане на уговореното с него възнаграждение, но не и обезщетение на извъндоговорно основание за нарушаване на авторските му права по чл. 94 и чл. 94а ЗАПСП. Въз основа на извършеното тълкуване на сключения между страните договор от 27.01.2010 г. съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, съдебният състав е споделил извода на първата инстанция, че същият представлява по същество окончателен, а не „предварителен” (както е наименован) издателски договор, тъй като в него се съдържат всички изискуеми по чл. 43-54 ЗАПСП реквизити на този вид договори. С оглед конкретните клаузи на договора и поетите с него задължения от всяка от страните, е направена преценка, че той не може да бъде квалифициран и като комисионен по смисъла на Глава ХХІV, чл. 348 и сл.ТЗ. Като неоснователно е прието и възражението на ищеца за нищожност на процесния договор поради отсъствието на уговорка относно тиража, доколкото липсата на този задължителен за издателския договор реквизит се попълва ex lege от диспозитивната норма на чл. 47, т. 2 ЗАПСП, според която се счита, че на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по-голям от десет хиляди екземпляра. Извод за неоснователност е направен и по отношение възражението на ищеца, че не се е съгласил с продажната цена на книгата (т. н. „корична цена”) по съображения, че същата е изрично посочена в чл. 1 на договора и е в размер на 6 лв.
Поради неангажиране на доказателства в подкрепа на твърдението за отправени към ищеца оферти от други издатели, Софийски апелативен съд е приел за неоснователни и предявените евентуални искове срещу двамата ответници за сумата 45 000 лв. – обезщетение за твърдяното нарушаване на авторските му права, съизмеримо с ползите, които същият твърди, че е пропуснал да реализира от „пренебрегване” офертите на „медийни групировки” за издаване на неговото произведение в тираж от 10 000 екземпляра и при цена на дребно от 12 лв.
Неоснователността на исковете с правно основание чл. 94а ЗАПСП за заплащане на сумата 10 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от допълнително издаване, без съгласието на автора и извън договора от 27.01.2010 г. на т. н. „скрит тираж” на процесната книга и на сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от същото нарушение , е аргументирана с извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на такъв „скрит тираж”. Според решаващия състав, уговореното в чл. 9 от договора от 27.01.2010 г. право на автора да положи собствен печат върху всеки един екземпляр от книгата е средство за упражняване от негова страна на контрол върху обема на отпечатания тираж, но доколкото упражняването на това право е изцяло в дискрецията на неговия носител, резултатите от автентифицирането на тиража не могат да бъдат противопоставени на издателя, ако той не е участвал при установяване броя на подписаните и подпечатани от автора екземпляри. Предвид липсата на доказателства за подписване и подпечатване от страна на ищеца на всички издадени екземпляри (4007 бр.), съдът е приел, че установеното от свидетеля И., че е закупил лично един подписан и един неподписан екземпляр от книгата и че други (около 15) лица, принадлежащи към клуб на ветераните на футболния отбор, са му споделили, че закупените от тях екземпляри също нямат подпис и печат, не може да обоснове извод за издаден от [фирма] допълнителен тираж от книгата, а оттам и за нарушаване на авторските права на ищеца чрез издаване и разпространение на екземпляри от такъв тираж.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото. Съгласно задължителните за съдилищата постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е релевантен за допускане на касационния контрол, въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания не са изпълнени. Отговорът на формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси е предпоставен от преценката за правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд, каквато обаче може да бъде извършена само при вече допуснато касационно обжалване, но не и в производството по допускането му. Приетото от решаващия състав относно вида на сключения между страните договор от 27.01.2010 г. като окончателен издателски договор, а не предварителен такъв, е резултат от тълкуването на клаузите на договора в съответствие с критериите по чл. 20 ЗЗД, която дейност е в изключителната правораздавателна компетентност на решаващия съдебен състав. Към правилността на въззивния акт, доколкото касае прилагането на материалния закон, се отнася и изводът за приложимостта на нормата на чл. 47, т. 2 ЗАПСП към процесния договор. По същите съображения касационният контрол не може да бъде допуснат и по въпроса, свързан с преценката за достоверността на свидетелските показания, както и по въпроса дали застъпената от въззивния съд теза за неоснователност на претенциите за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди „противоречи на буквата и духа на правото”.
С оглед указанията в цитирания по-горе тълкувателен акт, че отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, не следва да бъде преценявано наличието на поддържаните от касатора конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация [фирма], [населено място] направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 600 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банкова сметка се установява от представените с отговора на касационната жалба фактура № 235 от 23.06.2014 г. и вносна бележка от същата дата, издадена от [фирма], Филиал „Л.”.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 191 от 31.01.2014 г. по т. д. № 610/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ю. С. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 600 (шестстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: