О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 22.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3968 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. М. против решение № 151 от 22.04.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение, с което е оставено в сила решение от 2.05.2006 г., допълнено с решение от 11.06.2007 г. по гр.д. № 11882/2005 г. на Софийски районен съд, ГК, 52-ри състав за допускане на съдебна делба на недвижим имот, бивша съпружеска имуществена общност между Ц. Г. М. при равни права в съсобствеността, като е отхвърлен иска на Н. Г. М. по чл.21, ал.2 от СК за признаване за установено, че е собственик на ? ид.ч. от имота.
Ответникът по касационната жалба Ц. В. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Решаващите мотиви на въззивния съд са, че представените по делото доказателства не оборват презумцията на чл.19, ал.3 от СК и съответно признанието на ищеца в приключилия брачен процес чрез споразумението по чл.99, ал.3 от СК, че апартамента е в императивния режим на чл.19, ал.1 от СК, е съответно на действителното положение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е налице позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, а именно съставлява ли извънсъдебно признание, че предявения от страната иск е неоснователен, утвърденото споразумение по чл.99, ал.3 от СК, в частта, с която бившите съпрузи са декларирали, че апартамента е придобит в режим на семейна имуществена общност и след прекратяване на брака остава в обикновена съсобственост помежду им. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В конкретния случай решаващия мотив на съда е, че представените доказателства не опровергават презумпцията на чл.19, ал.3 от СК, т.е. че ищецът не е провел пълно доказване на твърдените от него обстоятелства, а не е обоснован с наличието на извънсъдебно признание, обективирано в споразумението по чл.99, ал.3 от СК, т.е. формулирания от касатора въпрос не е съществен с оглед изхода на делото.
Наведените от касатора твърдения относно доказателственото значение на разписката от 25.03.1993 г. по същество съставляват довод за необоснованост на изводите на съда, че сумата е получена на основание възмезден договор, а не по договор за дарение, т.е. касае се за касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, което обаче е неотносимо при преценка предпоставките по чл.280 от ГПК.
В изложението е налице позоваване на решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. № 809/91 г. на І г.о. на ВКС, според което даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него и е допустимо в делбеното производство да се установява преобразуване на лично имущество, но не е уточнено кои изводи на съда противоречат на посочените разрешения, а следователно позоваването на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е обосновано.
В обобщение следва, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, от ГПК, поради което Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 151 от 22.04.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: