О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София 09.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5329 по описа за 2008г. на бившето І о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на ф. на Република България-чрез областния управител на област Пловдив против решение № 30 от 27.02.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Пловдивски апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 62 от 02.10.2007г., постановено по гр.д. № 43/2006г.на Пазарджишкия окръжен съд и са присъдени дължимите разноски.
Като основание за допустимост сочи това по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- произнасяне от въззивния съд по съществен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото без да е конкретизиран съществен материалноправен или процесуално-правен въпрос. Такъв не може да бъде изведен и от съдържанието на подадената касационна жалба,тъй като в нея се съдържат доводи само за неправилност на постановеното решение.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна. Счита,че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията на чл.284 от ГПК,тъй като няма точно и мотивирано изложение на касационните основания. Изразява и становището си по същество-като счита,че обжалвания акт следва да бъде потвърден.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното решение № 30 от 27.02.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Пловдивски апелативен съд е оставено в сила решение № 62 от 02.10.2007г., постановено по гр.д. № 43/2006г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което са отхвърлени предявените от държавата искове за заплащане на сумата от 80 000лв.във вид на компенсаторни записи,с която ответниците неоснователно са се обогатили и е отхвърлен евентуалния иск срещу И. П. И. за същата сума от 80 000лв., представляваща причинени имуществени вреди от непозволено увреждане.
В касационната жалба наведените твърдения са единствено за неправилност на така постановеното решение поради неправилно определяне на правното основание, неправилен извод за липса на причинна връзка между обедняването на държавата и обогатяването на ответниците,неправилен извод за обективна невъзможност на лицата за възстановяване на полученото и неправилен извод за законосъобразност на заповед № 1* от 19.04.1999г.на областния управител.
Касаторът не е посочил съществен процесуално-правен въпрос,който да е разрешен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл.280 от ГПК. Единствено са изложили доводи за неправилност на въззивното решение. Неправилността на възивното решение не е основание за допускане на касационното обжалване, а касае преценка по съществото на спора,във връзка с това дали въззивният съд е допуснал грешка при издирването или прилагането на правната норма,която преценка касационният съд не може да извърши преди да констатира наличие на някое от основанията за допустимост на подадената касационна жалба по чл. 280 от ГПК. С приемането на ГПК/ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./законодателят предпостави достъпа до касационно обжалване от предварителна преценка за допустимост на подадената касационна жалба. При положение,че не се навеждат доводи за наличие на съществен процесуално-правен въпрос,който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивно решение № 30 от 27.02.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Пловдивски апелативен съд. Посочването само на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК –без да се формулира съществен въпрос-не води до различен извод,защото без наличие на въпрос не може да се прецени дали той е значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 27.02.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г. на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.