1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 01.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5859/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г. срещу решение от №287 от 24.07.2015г по гр.дело № 390/2015г. на Пернишки окръжен съд ,с което в една част е отменено решение №161 от 20.12.2015г на Пернишки РС и по отношение на касатора е признато за установено негово задължение към Р. Л. П., негова бившата съпруга, за сумата 6958,48лв представляващо половината от заплатените от ищцата погасителни вноски за периода 25.05.2011г-29.08.202г по банков кредит от 04.04.2007г , сключен от двамата по време на брака им, като ответникът е съдлъжник , на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.32 ал.2 СК .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК , по процесуалноправния въпрос имат ли доказателствено значение изявленията на страните при оборването на презумпциите за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарни длъжници и начина на разходване на средствата по кредит за нуждите на семейството. Сочи се противоречие с реш. № 676/2010г по гр.д № 2179/2008 ІІ г.о ,според което само безспорно установените от неоснователно разместване на блага при изпълнение на солидарно задължение облигационни отношения, пораждат регресно право за погасилия задължението длъжник за възстановяване ,срещу ползващия се от плащането солидарен длъжник
Въпросът от материалноправно естество е кои са условията, при които солидарният длъжник дължи припадащата му се част от общия дълг , когато общото задължение е платено от другия съдлъжник предсрочно , според касатора също разрешен в противоречие с решение № 211/2012г по гр.д № 177/2011г ІV г.о на ВКС , практика по чл. 290 ГПК и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Към този формулиран въпрос е прибавено едно уточняващо условие – ищцата не е изпълнила задължение да представи извлечение от разплащателната си сметка ,за периода от отпускане на кредита до фактическата раздяла на страните .
Постъпил е писмен отговор от ответницата Р. Л. П..Няма противоречиви твърдения на ищцата по отношение на това за какви семейни нужди е разходвана сумата по кредита Практиката на ВКС е съобразена , същата е в разрешение на поставените от касатора въпроси , така че и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,поради което касационната жалба да не се допуска до разглеждане .Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
По първия формулиран въпрос , в приложеното реш. № 211/2012г по гр.д № 177/2011г ІV г.о на ВКС (а не в решение №676/2010г по гр.д № 2179/2008 ІІ г.о ) по реда на чл. 290 ГПК е указано важното доказателствено значение , което изявленията на страните имат за очертаване предмета на доказване и с оглед съдържащи се в тях признания при оборването на презумпцията за равна задълженост(чл. 32 ал.2 СК) на съпрузи, или на солидарни длъжници по заем . Въззивният съд не е отрекъл това доказателствено значение на изявленията на страните – както при очертаване предмета на спора , така и в доказателствена насока. Не е отрекъл и необходимостта ,задължението на ищцата да конкретизира за какви точно нужди е разходвана сумата – приел е , че това е сторено по отношение и на двата процесни банкови кредита ,но е доказано само по отношение на втория, с дата 04.04.2007г и за него презумпцията на чл. 32 ал.2 СК не е оборена. По отношение на първия кредит съдът е намерил презумпцията на чл. 32 ал.2 СК за оборена ,тъй като ответникът и касатор е доказал ,че средствата не са били разходвани по описания от ищцата начин (за смяна на дограма) Потвърдено е отхвърлянето на иска в тази част .
В изложението въпросът се основава на твърдението за противоречиви изявления на ищцата в исковата молба и въззивната жалба , по отношение разходването на сумите – по двата процесни кредита . От оплакванията в касационната жалба включително не става ясно къде е противоречието в ищцовите твърдения по втория кредит , сключен от двамата съпрузи като солидарни длъжници на 04.04.2007г , тъй като искът е уважен в тази част , която е и предмет на обжалване от касатора. Твърдението на ищцата е , че с 10 000 лева от този безспорно усвоен по време на съжителството между страните кредит е закупен автомобил на 10.04.2007г ,спорно е било дали са вложени средства от този кредит ,респ. какъв е размерът им.
Противоречие има в изложението. По формулирания процесуалноправен въпрос произнасяне има в решение № 211/2012г по гр.д № 177/2011г ІV г.о на ВКС, а не в изтъкнатото решение № 676/31.01.2010 на ІІ г.о ВКС. Посоченият цитат от второто решение , че само безспорно установените от неоснователно разместване блага при изпълнение на солидарно задължение облигационни отношения пораждат регресно право ,е принципно положение. Формулираният материалноправен въпрос е твърде общ, по него е налице установена практика в аспектите , касаещи прилагането на чл. 32 ал.2 СК при поети от единия , или от двамата съпрузи задължения по банков кредит.(реш.№211/2012г по гр.д №177/2011г І.г.о , реш.№24/2013г по гр.д №308/2012г ІV г.о,реш. №342/2013 по гр.д №1358/20111 ІV г.о ) Когато един от солидарните длъжници/бивш съпруг/удовлетвори кредитора след прекратяване на брака,той придобива регресно право срещу другия съпруг,за да възстанови нарушеното имуществено равновестие. Възникнала ли е солидарна отговорност между бившите съпрузи е въпрос на конкретика за всеки отделен случай, в зависимост от това дали по време на брака е поето задължение за удовлетворяване нуждите на семейството.След като длъжници по кредита са и двамата съпрузи и сумата по кредита безспорно е усвоена по време на брачното им съжителство , в тежест на оспорващия съпруг е да докаже , че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна . Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди (реш. №293/2013г гр.д №2367/2013 ІІІ г.о)
Липсва относимост на разрешените в практиката на ВКС правни въпроси , към решаващото съображение на въззивния съд , че по втория банков кредит 10 000 лева са усвоени пряко при заплащане цената на закупен семеен автомобил , а остатъкът (до размера отпуснатите 16240 лв ) е усвоен за тези и други потребителски нужди пак със семеен характер – рефинансиране и разходи покрай автомобила ,като ответникът не е опровергал презумпцията с представяне на договора за закупуване на МПС при посочена в него цена от 1000 лева . По спора между страните в какво е вложена сумата по конкретния банков заем , съдът е приел за доказани твърденията в исковата молба, при това не само изхождайки от презумпция. Представеният писмен договор за покупко- продажба на МПС,сключен само от ответника и продавача на автомобила , не обвързва ищцата с посочената там цена. Твърденията на ищцата са приети за доказани предвид тегленето на сумата от обслужваща заема банкова сметка на същата дата, на която автомобилът е закупен ,а посочената цена в договора не опровергава семейния характер на разхода. Също така, ответникът не е доказал своите насрещни , положителни твърдения за какво ищцата е разходвала изтеглената в деня на покупката парична сума от 10 000 лева, т.е. че е погасявала публично задължение на своя баща от 5000 лева и че е предоставила на своя брат 10 000 лева , за да погаси последният свое задължение.
При горните обстоятелства по делото, чрез въпроса се оспорват доказателствените изводи на въззивния съд , изводите по фактите . Формулираният въпрос няма връзка с обуславящото за изхода на спора в тази част разрешение за доказателственото значение на частен документ , когато е непротивопоставим на ищцата , като трето лице.
Същото следва да се изтъкне и по следващия въпрос : кои са условията , при които солидарният длъжник дължи припадащата му се част от общия дълг, когато общото задължение е платено от другия съдлъжник предсрочно и следва ли да бъде намалена отговорността по припадащата се част от общия дълг на ответника,ако ищцата не представи извлечение от разплащателната си сметка за периода от отпускане на кредита до фактическата раздяла .В първата му част въпросът има принципен отговор, касае се за оборима законова презумпция . Като материалноправен ,въпросът за условията (предпоставките) на регресното право в полза на платилия солидарното задължение , също има установен отговор в практиката на ВКС ,вече цитирана .Едно от тях е общият дълг да е погасен Дали дългът към кредитора е погасен предсрочно , има значение за размера на припадащата се част на другия длъжник по чл. 127 ал.2 ЗЗД , но не е основание за ограничаване на отговорността му, както се постулира във въпроса .Припадащата се част е частта от това ,което се дължи към момента на погасяването на дълга , а не при възникването му, или спрямо уговорения размер на падежа (реш.№211/2012г.,ІV г.о на ВКС ) Доколкото по настоящето дело размерът на припадащата се част от погасения дълг е претендирана,установена и присъдена именно по този начин,фактът на предсрочното погасяване няма отношение към спора.В настоящия случай се касае за предсрочно погасен банков кредит, предсрочното погасяване е в полза на длъжниците .
Същото се отнася и до значението на следващото включено във въпроса процесуално условие : „ищцата не представи извлечение от разплащателната си сметка за периода от отпускане на кредита до фактическата раздяла” Условието няма връзка с процесуални задължения на страните по конкретното дело , не се касае и за условие на доказване при оборване на презумпцията , в който процес формални доказателства няма. Не е налице противоречие с решение №211/2012г по гр.д №177/2011г., ІV г.о на ВКС. При упражняването на касационен контрол по същество в цитираното решение е изтъкнато непредставянето на конкретно доказателство – извлечение от разплащателната сметка на бившия съпруг – ищец и заемополучател за периода от отпускане на кредита до фактическата раздяла, но това е преценявано с оглед неизпълнение на възложено процесуално задължение на страната в тази връзка и съгласно правилото на чл.161 ГПК. В случая по настоящето дело е приета съдебно-икономическа експертиза , проверила и установила безспорно движението на сумите по разкритата сметка на съпругата – кредитополучател в банката , по която сметка кредитът е бил преведен ,усвоен и са постъпвали вноските до погасяването му, така че релевантните факти по настоящето дело са установени с други доказателствени средства.Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС по въпроси , на които е даден отговор ,не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
На ответницата по жалбата се дължат разноски , установени в размер на 500 лева .
Воден от горното ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от №287 от 24.07.2015г по гр.дело № 390/2015г. на Пернишки окръжен съд
Осъжда Г. Н. Г. от [населено място] , ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. Л. П. , сумата 500 лева разноски по делото за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .