О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 253
София, 17.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари………………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 6049/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
М. А. В. от [населено място] е подал касационна жалба, приподписана от адв. Г. Т. от АК-В., срещу решение № 1485 от 05.07.2013 година по гр.д. № 1777/2013 година на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1940 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 1533/2013 г. на районен съд – В.. С него е отхвърлен иск на касатора срещу О. п. „С. и.”, [населено място], за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповед № 4/23.01.2013 г. на управителя, с която то е извършено, както и за възстановяване на длъжността „помпиер в ПК „Приморски”– искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът О. п. „С. и.”, [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е въведен въпросът: „Представлява ли дискриминация по смисъла на чл.8, ал.1 и 3 от Кодекса на труда по показател възраст неравностойното ми третиране и рамката определена от Директива 2000/87 в областта на професиите и длъжностите за осигуряване на всяко лице равно третиране в областта на заетостта и професиите променя ли този смисъл?” От развитите доводи става ясно, че касаторът е недоволен от уволнението си на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ /когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, тъй като от една страна текстът е дискриминационен по отношение на пенсионерите, а от друга – защото той е по-млад пенсионер в трудоспособна възраст, а са останали на работа пенсионери извън тази възраст.
Не е развито, обаче, допълнително основание, на което да се разгледа искането за допускане на касационно обжалване. Нещо повече – в изложението няма позоваване на никое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Не се твърди, че въззивното решение съдържа разрешения, които са разрез с практиката на Върховния касационен съд, нито са посочени актове от кръга на относимите към тази правна норма – т.2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК. Няма позоваване на решения и постановления на Пленума на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ от 1994 г.; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Не се поддържа наличието на противоречива практика на съдилищата, нито са представени съдебни решения, които да обосновават такова твърдение. Няма доводи и за липса на съдебна практика по поставения въпрос или за необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това може да се посочи, че Върховния касационен съд не може да отмени или да откаже да приложи текст от закона, дори и да е дискриминационен /според становището на касатора/, нито съзира дискриминационен момент в уволнението му, което работодателят е извършил въз основа на него. Впрочем въззивното решение съдържа убедителни мотиви, свързани с приложението но Директива 2000/78 в областта на заетостта и професиите, както и за липсата на данни за проявен дискриминационен подход при прекратяването на трудовия договор с касатора от страна на неговия работодател. По-младата му възраст не трябва да му осигурява оставане на работа, защото тогава в по-неблагоприятно положение биха били по-възрастните колеги, които по-трудно могат да се реализират на трудовия пазар.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1485 от 05.07.2013 година по гр.д. № 1777/2013 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.