О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 17.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, – т.о. в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 168 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. В. срещу определението от 26.11.2009 год. по гр.д. № 1709/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. С това определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на В. за встъпване по реда на чл.174 ГПК (отм.) като трето лице помагач на въззивника по делото „А”ООД.
Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
В нея се съдържа искане за отмяна на определението, основаващо се на това, че въззивният съд неправилно е приел недопустимост на встъпването по реда на чл.174 ГПК (отм.).
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема следното:
Частната жалба е основателна.
Гр.д. № 3849/2006 год. на Пловдивския районен съд е образувано по иск на Г. Х. срещу „А”ООД за сумата 5100 лв. – незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги. Към момента на предявяването на иска управител на ответното дружество е бил Т. В. , като тезата му е била, че искът е недопустим и неоснователен, като договорът за консултантски услуги е нищожен. Позовал се е на привидност на сделката, доколкото като възложител от името на дружеството договорът е подписан от сина на ищеца и съдружник в „А”ООД Н. Х.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен и дружеството е депозирало въззивна жалба. Междувременно В. е бил изключен от дружеството и управител на същото е станал Н. Х. В качеството си на ФЛ В. е поискал да встъпи в производството по делото, като трето лице помагач на въззивника. С неясно мотивирано определение ПдОС е отказал да допусне встъпването. Постановил е назначаване на особен представител на въззивника с оглед хипотезата на чл.16 ал.6 ГПК (отм.).
Становището на настоящата съдебна инстанция, че частната жалба е основателна, произтича от следното:
Липсва процесуална пречка бившият управител и изключен съдружник да встъпи в качеството си на ФЛ като трето лице помагач на страната на дружеството в облигационен спор, стига да е налице правен интерес. В конкретния случай В. е обосновал наличието на правен интерес с обстоятелството, че е обжалвал изключването си по реда на чл.74 ТЗ и в случай, че искът му бъде уважен, интересът му съвпада с интереса на дружеството, членствените права по отношение на което ще бъдат възстановени. В случай, че искът му по чл.74 ТЗ бъде отхвърлен – интересът му е обусловен от правото му по чл.125 ал.3 ТЗ и финансовата възможност за дружеството да изплати дължимото. Съдебният състав счита, че посочения правен интерес действително е налице, поради което определението на ПдОС ще следва да бъде отменено и ВКС на основание 278 ал.2 предл.1 ГПК се произнесе по съществото на искането, като допусне конституирането на В. като трето лице помагач на „”Алексбетон”ООД.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 26.11.2009 год. по гр.д. № 1709/2007 год. на Пловдивския окръжен съд с което е отказано встъпването на Т. В. по реда на чл.174 ГПК (отм.), вместо което постановява.
ДОПУСКА встъпването по реда на чл.174 ГПК (отм.) на Т. В. в производството по гр.д. № 1709/2007 год. на Пловдивския окръжен съд и го конституира като трето лице помагач на „А”ООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.