2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
С., 10.11.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1072/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Ц. от [населено място] срещу решение № 783 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 508/2011 г. на Плевенски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, потвърждаваща решение № 511 от 28.03.2011 г. по гр. д. № 5406/2011 г. на Плевенски районен съд в частта, с която по предявен от [фирма] против И. Н. Ц. и други двама ответници иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено, че И. Ц. дължи /солидарно с лицата М. Пандурска и С. Ю./ на [фирма] сумата 4 805.64 лв. – главница по договор за банков кредит № 0492 от 24.06.2005 г., ведно със законната лихва от 23.02.2010 г. до окончателното плащане, сумата 703.16 лв. – договорна лихва за периода 25.01.2009 г. – 21.02.2010 г., и разноски за заповедното производство, които суми са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на Банката – ищец в размер на 848.42 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на въззивния акт до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела.
Обжалваното решение е постановено по търговско дело с предмет установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК с цена под 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 19.07.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.100/21.12.2010 г., от която дата делото следва да се счита за висящо пред касационната инстанция. Предвид разпоредбите на § 25 и § 26 ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., и с оглед цената на предявения иск, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела – 10 000 лв., касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред., обн. ДВ бр.59/2007 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от И. Н. Ц. от [населено място] касационна жалба срещу решение № 783 от 28.05.2011 г., постановено по гр. д. № 508/2011 г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :