4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
С., 09.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 643/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 57 от 09.02.2011 г. по т. д. № 857/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 230 от 18.05.2010 г. по т. д. № 609/2009 г., е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за предаване на 60 500 кг захар в чували на обща стойност 80 164.92 лв. по фактури № 7050/01.07.2009 г. и № 7080/07.07.2009 г. С обжалвания акт в полза на ищеца са присъдени и разноски по делото в размер на сумата 5 916.50 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички посочени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Счита извода за дължимост на процесното количество захар за несъответстващ на събраните по делото доказателства, като твърди, че предаването на захарта се установява категорично както от факта на извършеното от купувача плащане, така и от движението на наличностите захар по счетоводна сметка „304” на датите на издаване на фактурите, описани в заключението на вещото лице-счетоводител.
Като значими за делото в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1. Доказва ли се изпълнение на задължението на продавача, че е предал стоката на купувача, с издаването от продавача на данъчна фактура, когато основание за издаване на данъчната фактура е настъпване на данъчното събитие – предаването на стоката, неподписана от представител на купувача, осчетоводена от продавача, но неосчетоводена от купувача, но цитирана конкретната данъчна фактура като основание за плащане в банковия превод на купувача, когато е и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че в деня на издаване на фактурата стоката е изписана от складовете на продавача и намаляла със съответните количества, описана в данъчната фактура, обективирала предмета на продажбата; 2. В този случай данъчната фактура, осчетоводена в счетоводството на продавача, достатъчна ли е за доказване изпълнение на задължението за предаване на стоката от продавача на купувача или е необходимо задължително да се представят други доказателства – експедиционни бележки, товарителници, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, въпреки, че те не са задължителни по Закона за счетоводството и продавачът не разполага с други доказателства за предаването на стоката.”
По отношение на посочените въпроси касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на което аргументира с твърдението за съществуваща празнота в закона.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за предаване на 60 500 кг захар в чували на обща стойност 80 164.92 лв., въззивният съд е приел, че ответното по иска дружество – [фирма], [населено място], в качеството му на продавач по сключения с ищеца договор за търговска продажба на посоченото количество захар, обективиран във фактури № 7050/01.07.2009 г. и № 7080/07.07.2009 г., не е изпълнил своята част от задълженията по този договор, а именно – да предаде стоката. Решаващият състав е преценил, че изписването на процесното количество захар от склада на продавача на датите на издаване на двете фактури, само по себе си, не представлява доказателство за предаването на захарта на купувача, доколкото то не е удостоверено със съответни документи, като експедиционни бележки, товарителници, приемо-предавателни протоколи, складови разписки и др., подписани от купувача. В подкрепа на този извод съдът се е позовал и на заключението на счетоводната експертиза, установяващо, че: процесните фактури /съставени от продавача и подписани само от него/ не са осчетоводени от ищцовото дружество; не са намерили отражение в дневниците за покупки за отчетните периоди м. август – м. октомври 2009 г.; стойността на фактурите не е включена в месечните Справки-декларации по ЗДДС за същия период и че ищецът не е ползвал данъчен кредит по тях. Като допълнителен аргумент е изтъкната и липсата на доказателства в подкрепа на твърдението на продавача, съдържащо се в отговора на исковата молба, че за предаването на захарта е бил съставен приемо-предавателен протокол, който обаче е бил върнат на ищеца-купувач.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка затова, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставените от касатора въпроси са изцяло относими към правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнал решаващият състав по спорния между страните въпрос за предаването на процесното количество захар от продавача на купувача. Въззивната инстанция е приела за недоказано изпълнението на задължението на продавача за предаване на стоката по процесните две фактури, като е обсъдила задълбочено всички заявени от страните доводи и възражения и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства. Съгласно обаче задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на това, поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол.
Освен липса на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на формулираните от касатора въпроси не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не е посочил коя именно е онази правна норма, която е непълна, неясна или противоречива и налага тълкуването й по задължителен за долустоящите инстанции начин.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 57 от 09.02.2011 г. по т. д. № 857/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: