2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 30.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на eдинадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2017/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение от 19.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 806/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 149 от 21.08.2013 г. по гр. д. № 424/2013 г. на Ихтимански районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против К. М. Мутафчийска установителен иск за съществуване на парично вземане за сумата 6 077.77 лв., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответницата по касация К. М. Мутафчийска не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2013 г./ са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
С обжалваното въззивно решение е разгледан установителен иск за съществуване на парично вземане, формирано като сбор от платени такси и разноски във връзка с принудително изпълнение на съдебно решение, с което е уважен предявен срещу дружеството – касатор пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на вреди, покрити от застраховка „Гражданска отговорност”. Търговското качество на ответника и обвързаността на спорното вземане със сключения от същия договор за застраховка „Гражданска отговорност”, съставляващ абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, предопределя търговския характер на делото, по което е постановено обжалваното решение. Размерът на вземането – 6 007.77 лв., с който се съизмерява цената на иска /чл.69, ал.1, т.1 ГПК/, е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела – 10 000 лв. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че като постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Поради необжалваемостта на решението касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение от 19.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 806/2013 г. на Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :