5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
[населено място], 08.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №319 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. П. М., Д. П. М. и Р. И. М. срещу определение №305/09.06.2015г. по ч.т.д. №172/2015г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение №2601/07.05.2015г. по т.д.№932/2015г. на Русенски районен съд за връщане на подадената от жалбоподателите искова молба и прекратяване на производството по същото дело.
Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси за условията, при които съдът упражнява правомощието по чл.129 ал.2 от ГПК /„Може ли съдът да дава неясни определения и разпореждания, с които да затруднява страните и поставя под въпрос възможността за справедлив процес“ и „Правилно ли е съдът да не дава възможност на ищците под никаква форма да уточнят размера на иска си, като съдът го предполага“/ в отклонение от задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №43/04.06.2014г. по т.д. №213/2012г. на ВКС, ТК. Останалите въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаят правилата за определяне на цената на иска, като жалбоподателите твърдят,че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №604/29.11.2013г. по ч.гр.д. №5152/2013г. на ВКС, ГК. Също така поддържат,че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е ВКС да се произнесе по поставените въпроси с оглед правилно приложение на нормите и принципите на правото на ЕС в българското правораздаване.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Неправилна е преценката на въззивния съд, че постановеното от него определение не подлежи на касационно обжалване. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.274 ал.4 от ГПК, доколкото цената на единия от предявените установителни искове надвишава 10 000 лева. Цената на исковете следва да бъде определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК съобразно стойността на договора за потребителски кредит №79300КР-АА-5807/28.08.2008г. и съобразно стойността на договора за встъпване в дълг от 07.08.2013г. В случая стойността на договора за встъпване в дълг е 12 326,43 лева – общият размер на съществуващите към момента на сключването му задължения на П. П. М. по договора за потребителски кредит, в това число задължения за главница и лихви, които формират общия размер на дълга, в който е встъпила като съдлъжник ищцата Р. И. М..
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че с разпореждане от 09.04.2015г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищците, които са им били връчени редовно, но те не са ги изпълнили в определения им едноседмичен срок. Следователно крайният извод за неоснователност на частната жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба е обусловен от преценката на въззивната инстанция за правилното приложение на разпоредбата на чл.129 от ГПК и чл.70 от ГПК от първоинстанционния съд. Поради това поставените в изложението въпроси се явяват обуславящи за изхода на спора.
Изпълнен е и селективният критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В определение № 273/11.05.2015г. по гр.д. № 943/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК е прието, че правилността на определението по чл.129 ал.3 от ГПК е функционално обусловена от правилността на предхождащото го определение по чл.129 ал.2 от ГПК, с което исковата молба се оставя без движение. Целта на последната разпоредба е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в чл.127 т.1, 2, 3 и 6 от ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда съобразно вида на търсената от него защита. В този смисъл упражняването на правомощието по чл.129 ал.2 от ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса и с него съдът не може да злоупотребява. Така даденото разрешение по първия поставен въпрос се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №1074 от 30.11.2012г. по ч.т.д.№151/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че при нередовност на исковата молба, частна въззивна, или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя й следва да бъде изрично съобщен размерът и задължението да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му. В същия смисъл е и определение №484/30.07.2010г. по ч. гр.д. №409/2010г. на ВКС, IV г. о., също постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, с което въззивният съд не се е съобразил при разрешаване на формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК процесуалноправни въпроси. Поради това касационното обжалване на определение №305/09.06.2015г. по ч.т.д. №172/2015г. на Русенски окръжен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По основателността на частната касационна жалба:
С исковата молба по гр.д. № 932/2015г. на Русенски районен съд и с молба – уточнение от 05.05.2015г. ищците са изложили твърдения за сключен между техния наследодател П. П. М. като кредитополучател и ответното дружество [фирма], като кредитодател договор за потребителски кредит №79300КР-АА-5807/28.08.2008г., с погасителен план до 2018г. Поддържат, че техният наследодател е бил в неизвестност, считано от 20.12.2009г., като банката не е предприела в тригодишен срок никакви действия. Поради това считат, че задължението за периодично плащане по договора е погасено по давност. Въпреки това банката, възползвайки се от възможността по чл.17 ал.3 от договора, прехвърлила вземането си в полза на [фирма], а последното със заплаха и принуда заставило ищцата Р. И. М., която не е страна по договора за кредит, да сключи договор за встъпване в дълг с цел да се заобиколи изтеклата погасителна давност. Поддържат, че договорът за встъпване в дълг е нищожен поради противоречие със закона и поради липса на съгласие, а също и че е сключен при явно неизгодни условия. В исковата молба претендират да бъде установено: – погасяването по давност на договора за потребителски кредит; – наличието и релевантността на застрахователния договор „Живот“ към договора за потребителски кредит; -нищожността на договора за встъпване в дълг, както и съдът да се произнесе по всички законни последици от техните искания. При така формулираните твърдения в исковата молба, с разпореждане от 09.04.2015г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да посочат какъв е правния им интерес от предявяването на исковете, при положение че двамата от тях не са страни по договора за кредит, да представят доказателства, че кредитополучателят е починал и че те се явяват негови законни наследници, да посочат кой от тях какъв иск предявява и срещу кого от ответниците, както и да уточнят петитума на исковата молба, като се вземе предвид обстоятелството,че не договорите се погасяват по давност, а само вземанията по тях. Също така им указал,че следва да внесат по сметка на Русенски районен съд, държавни такси за всеки един от предявените от тях искове в размер на 4% от цената му, а ако е неоценяем – в размер на 80 лева за всеки един от исковете.
С молба – уточнение от 05.05.2015г. ищците са посочили, че молят да бъде установено погасяването по давност на вземането по договор за потребителски кредит №79300КР-АА-5807/28.08.2008г., изключили са искането за установяване на релевантността на договора за застраховка „Живот“, изложили са обстоятелства относно правния си интерес от предявяване на двата установителни иска, като са представили доказателства за внасянето на държавна такса в размер от 80 лева.
С определение №2601 от 07.05.2015г. първоинстанционният съд е приел, че не е уточнен петитумът на исковата молба и не са внесени дължимите държавни такси по предявените искове, с оглед на което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Предвид отговора на поставените правни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. С него е потвърдено връщането на исковата молба на частните жалбоподатели, защото не са изпълнили в срок указанията за внасяне на дължимата държавна такса по делото, която не е била определена по размер от първоинстанционния съд. Наред с това съдът не е взел предвид извършените от ищците в изпълнение на указанията му процесуални действия, в резултат на които са отстранени част от посочените от него нередовности на исковата молба.
По изложените съображения настоящият състав приема, че исковата молба е върната неправилно от първоинстанционния съд, поради което обжалваното въззивно определение на Русенски окръжен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. При това първоинстанционният съд следва да съобрази извършените от ищците уточнения на исковата молба, да им даде възможност да съобразят петитума на първия предявен иск с твърдението за погасяване на вземанията по договора за потребителски кредит, като посочат същите по размер и след отстраняване на тези нередовности да определи точния размер на дължимата от ищците държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №305/09.06.2015г. по ч.т.д. №172/2015г. на Русенски окръжен съд, както и потвърденото с него определение №2601/07.05.2015г. по т.д.№932/2015г. на Русенски районен съд за връщане на подадената от В. П. М., Д. П. М. и Р. И. М. искова молба и прекратяване на производството по същото дело.
ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.