О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
С. 22.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесет юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2457 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от „Югозападно държавно предприятие” ДП [населено място], представлявано от директора Д., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 6071 от 29.12.2015г. по в.гр.д. № 978 по описа за 2015г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено определение № 7148 от 17.09.2015г. по гр.д. № 1184/2015г. на Районен съд Благоевград в частта, с която е отхвърлена молбата по чл.248 ал.1 ГПК и вместо това е постановено друго, с което е изменено решение № 6307 от 10.08.2015г. по гр.д.№ 1184/2015г. на Б. в частта досежно размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които Б. С. Р. е осъдена да заплати на „Югозападно държавно предприятие” ДП като са увеличени от 360лв. на 1 478.60лв., а в останалата част определението е потвърдено. Счита същото – в обжалваната потвърдително част за разликата от 401.40лв. за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а въпросът решен по същество с присъждане на направените разноски в целия установен размер от 1 880лв.
В подадената частна касационна жалба – се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, като формулира следните два въпроса: При кумулативно предявяване на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и по т.2 КТ как следва да се определи адвокатското възнаграждение – като за два иска или като за един в рамките на минималния размер и В случай, че страната е направила разноски за адвокатско възнаграждение и по двата предявени искове по чл.344 ал.1 т.1 и по т.2 КТ, ако се приеме, че минималното възнаграждение следва да се определи като за един иск, следва ли съдът да уважи искането за присъждане и на двете възнаграждения, ако не е направено възражение за прекомерност или то е неоснователно?
К. се позовава на постановено по чл.274 ал.2 ГПК определение № 80 от 24.01.2014г. по ч.гр.д.№ 6824/2013г. на ІІІ г.о., което съгласно приетото в ТР № 2 от 28.09.2011г. по т.д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС е без задължителен характер.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В случая предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е частично уважена жалба срещу акт на съда, за който е предвидена възможност за обжалване, поради което с оглед разпоредбата на чл.274 ал.3 от ГПК – допустимостта на настоящето касационно обжалване е в зависимост от наличието на предпоставките за допустимост, посочени в чл.280 ал.1 от ГПК. За да може да разглежда по същество подадената касационна жалба, настоящият съдебен състав следва да прецени допустимостта й съобразно наличието на поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК специални основания.
В случая от поставените въпроси, само първият – доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда – е от значение за изхода на спора и съставлява годно общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице нито едно от предвидените в закона специални основания за допустимост. К. не представя задължителна практика на която въззивния акт да противоречи, нито противоречива практика на съдилищата. В. съд – съобразно установената практика и с оглед ясния текст на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приел, че когато неоценяемите искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са предявени заедно /не са предявени самостоятелно/, тогава за тях се дължи едно възнаграждение, което е не по-малко от размера на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Наличието на установена практика изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /вж.т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Вторият поставен от касатора въпрос, доколкото съдържа условие, че не е направено възражение за прекомерност или то е неоснователно /а в случая такова възражение е направено и съдът го е приел за основателно/, не е свързан с решаващите мотиви на съда, не е от значение за изхода на спора и не съставлява годно общо основание за допустимост. Съобразно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора въпрос определя рамките, в които ВКС селектира жалбите и без надлежен такъв, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от „Югозападно държавно предприятие” ДП [населено място], представлявано от директора Д., с адрес на управление : [населено място] [улица] против въззивно определение № 6071 от 29.12.2015г. по в.гр.д. № 978 по описа за 2015г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :