3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София.08.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1098/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 43762 от 27.03.2018 г., подадена от Д. Б. Г. и Г. К. Г., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 5189 от 06.03.2018 г. по ч.гр.д. № 683/2018 г. на Софийски градски съд, III-Б въззивен състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждане от 27.11.2017 г. по гр.д.№ 9017/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 44 състав за връщане на подадената искова молба срещу [фирма], на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Частните касатори поддържат доводи за очевидна неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърдят, че са изпълнили указанията на първата инстанция за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 1 078.56 лв., с пл. нареждане от 04.05.2017 г., което са изпращали до съда два пъти. Считат, че не биха могли да докажат тези си твърдения, ако „недобросъвестно този документ е изваден от кориците на делото от лице – служител на съда”.
В жалбата се сочат пропуски на съда във връзка с удостоверяване висящността на делото, които са извън предмета на настоящото частно производство.
В изпълнение на дадените от СГС указания, по делото е постъпила допълнителна молба, в която изрично се сочи, че основанието за допускане на касационно обжалване е чл.282, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частните касатори, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване определение.
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на Софийски градски съд е приел, че първоинстанционният съд е провел законосъобразно производство по чл.129, ал.2 във вр.чл.127 и с чл.128, т.2 ГПК. За правилна е счетена констатацията на СРС, че към депозираната искова молба от Д. Г. и Г. Г. срещу [фирма], с която са предявени искове за нищожност на договорни клаузи; осъдителни искове за неоснователно обогатяване съответно за 3 770.67 швейцарски франкове и за 7 571.12 лв. и отрицателен установителен иск за 2591.70 швейцарски франкове, не е приложеното платежно нареждане за внасяне на дължимата ДТ, определена съобразно чл.72, ал. 1 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Въззивният съдебен състав е отчел, че дадените от СРС указания в тази насока /разпореждане от 11.04.2017 г./ не са изпълнени с постъпилата по делото молба от 09.05.2017 г., към която е приложено пл.нареждане за сумата от 5.00 лв., с посочено основание – за издаване на удостоверение, както и, че с повторно разпореждане от 18.08.2017 г. на ищците е даден нов едноседмичен срок за представяне на документ за внесена ДТ, с предупреждение за последиците от неизпълнение на указанието. Констатирана е редовността на връчване на съобщенията, чрез процесуалния пълномощник на ищците, на изрично посочения съдебен адрес / молба от17.12.2015 г./.
Позовавайки се на цитирана в съобразителната част към определението практика на ВКС, съдебният състав на СГС е извел извод за неизпълнение на двукратно дадените от първата инстанция указания. Приложеното към частната жалба пл.нареждане от 04.05.2017 г. за сумата 1 078.56 лв. не е зачетено, тъй като нередовността по чл.128, т.2 ГПК се счита за отстранена не с внасянето на държавната такса, а с прилагането по делото на документ за внесена такава, в каквато насока са и изричните указания на първата инстанция.
Настоящият касационен състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Доводите на частните касатори за очевидна неправилност на атакувания съдебен акт са основани на твърдения за двукратно изпращане до СРС на копие от пл.нареждане от 04.05.2017 г., удостоверяващо внасянето на дължимата ДТ. Тези твърдения не съответстват на данните по делото, а от друга страна, те не биха могли да се приемат за доказани, предвид непредставянето на доказателства, удостоверяващи изпращане на копие от посоченото пл.нареждане за прилагане по делото – товарителница, обратна разписка или друг документ, издаден от пощенски оператор. Само при наличие на такива годни доказателства, удостоверяващи надлежно изпълнение на указанията за отстраняване нередовност на исковата молба, ищците биха могли да твърдят очевидна неправилност на преграждащото развитието на делото определение /дори и в случай, когато пл.нареждане за ДТ не е приложено по съответното дело/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 5189 от 06.03.2018 г. по ч.гр.д. № 683/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III – Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: