О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр. София, 14.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1850 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. Г. Д. против решение № 750/29.03.2019г. по т.д. № 4050/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1119/05.06.2018 г. по т.д. № 3009/2017 г. по описа на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на касатора против «Надежда-М.»ООД с правно осн. чл.74 ТЗ.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Надежда – М.”ООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че атакуваното решение на ОС на съдружниците в дружеството-ответник не е взето при соченото от касатора нарушение, като свикано в нарушение на чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ. САС е установил, че Д. Д. е бил съдружник в дружеството и негов управител, като на 06.10.2017г. е получил нотариална покана от съдружника И. М. /притежаващ 33 % от капитала на дружеството/ с искане да свика ОС на съдружниците с описания дневен ред: освобождаване на касатора като управител, избор на нов управител и точка разни. На същата дата на касатора е връчена и втора нотариална покана, изпратена от И. М., с която на осн. чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ последният свиква ОС на съдружниците на 24.10.2017г. от 10:00ч. на посочен в поканата адрес със съответния дневен ред. Въззивната инстанция е констатирала, че на 23.10.2017г. Д. Д., след изтичане на срока по чл.138, ал.2 ТЗ, е изпратил до останалите двама съдружници в ООД покани за свикване на ОС на 07.12.2017г., обективирани в имейли до тях. На 24.10.2017г. е било проведено ОС при посочения в поканата от 06.10.2017г. дневен ред. САС е приел, че изпращането едновременно на покана за свикване на ОС с определен дневен ред и на искане от съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството, до управителя за свикване на ОС, е допустимо и ако управителят не изпълни задължението си по чл.138, ал.2 ТЗ в двуседмичен срок от връченото му искане, свикването от съдружника е надлежно. Провеждането на ОС на дата след изтичане на посочения срок въз основа на така изпратените покани до останалите съдружници е редовно. С оглед направено оспорване от ответника САС е счел, че само въз основа на представените електронни писма, изпратени от управителя на 23.10.2017г., т.е. след изтичане на срока по чл.138, ал.2 ТЗ – 20.10.2017г., не се доказва твърдението на касатора, че е изпълнил задължението си да свика ОС в двуседмичен срок от получаване на искането на съдружник, притежаващ 1/10 от капитала на дружеството.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ При положение, че съдружниците в ООД твърдят, че са участвали и провели ОС на дружеството на дата и с дневен ред, определени в покани до тях от управителя на дружеството, следва ли да се счита, че е спазен от управителя редът на чл.138, ал.2 ТЗ за свикване на ОС на дружеството на посочената дата и с посочения дневен ред?; 2/ При липса на оспорване от страна на ответника на представените електронни писма, с които съдружниците са уведомени, че са поканени за участие в Общо събрание на дружеството, свикано от управителя, и на обстоятелство, че управителят в срока по чл.138, ал.2 ТЗ е поканил И. В. М. и София В. А. за свиканото ОС на съдружниците на 07.12.2017г., следвало ли е въззивният съд да приеме, че управителят е свикал ОС на съдружниците в законовия срок по чл.138, ал.2 ТЗ ?; 3/Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника?; 4/ Има ли задължение въззивният съд да изпълни изискването по чл.235, ал.2 и 4 ГПК, като изложи мотиви, в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на жалбоподателя, за да обоснове решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят отражение в мотивите, дори при позоваване на чл.272 ГПК? По всички въпроси касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По първите два въпроса не сочи конкретна практика на ВКС, а по трети и четвърти въпрос счита, че въззивното решение противоречи на разрешенията, дадени с Решение № 72/13.04.2016г. по гр.д. № 3582/2015г. на ВКС, III г.о., Решение № 40/04.02.2016г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 257/13.12.2016г. по гр.д. № 2436/2016г. на ВКС, III г.о., Решение № 367/12.122016г. по гр.д. № 155/2012г. на ВКС, I г.о. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че първите два въпроса, освен че не са обосновани с посочване на конкретна практика на ВКС, на която касаторът счита, че дадените по тях разрешения от САС противоречат, не отговаря и на изискването на чл.280, ал.1 ГПК към общото основание за допускане на касационно обжалване. Въведените с въпросите обстоятелства не отговарят на обективираните в мотивите на въззивното решение фактически констатации на решаващия състав относно момента на връчване на изявлението на съдружника М., изтичане на срока по чл.138, ал.2 ТЗ и момента на отправяне на поканите от управителя до съдружниците за свикване на ОС на друга дата. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да извършва преценка на доказателства и да променя фактическите изводи на въззивния съд по оплаквания на касатора, които насочват към необоснованост на обжалваното решение като касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Следва да се има предвид, че ответното дружество е оспорило основателността на иска, изложило е възражение за законосъобразно свикване на ОС от съдружника М. чрез покана, изпратена едновременно с искането до управителя по чл.138, ал.2 ТЗ. Липсва направено признание на факт, че касаторът е свикал в двуседмичен срок ОС с поискания от съдружника М. дневен ред и именно въз основа на това свикване е било проведено ОС от 24.10.2017г. Дори и да е налице такова признание, на осн. чл.175 ГПК съдебното признание на факт се преценява от съда съобразно всички събрани по делото доказателства, т.е. при отчитане на датата на изпращане на имейлите и липса на каквито и да е други доказателства за връчване на покани чрез куриер, поща, нотариус и пр.
Въпроси трети и четвърти не са решени от САС при отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС. Въззивният съд не е препратил буквално към мотивите на първоинстанционното решение и не се е ограничил само с позоваване на чл.272 ГПК. Подробно е изложил съображения по всички въведени от страните доводи съобразно въззивната жалба и отговора, респ. исковата молба и отговора й, като е обсъдил и релевантните за спора доказателства.
Наличието на създадена трайна практика на ВКС по трети и четвърти въпрос изключва приложението на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия.
Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, като например: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Твърденията на касатора за очевидна необоснованост, не отговарят на горепосочения критерий за „очевидна неправилност”. Същият свързва приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с довод за необсъждане на оплакване във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради неразпределение на доказателствената тежест и неуказване на ищеца да установи твърдението си, че е изпратил в срок покани за свикване на ОС. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да извършва преценка по същество на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Освен това видно от мотивите на обжалваното въззивно решение САС изрично е обсъдил това оплакване и е приел, че не е било допуснато от СГС соченото нарушение. Също така се констатира постановяване на определение от СГС, с което е бил направен проекто-доклад по делото и са били дадени указания до страните относно подлежащите на доказване релевантни за спора факти.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 750/29.03.2019г. по т.д. № 4050/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: