О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София. 09.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 5 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 245/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. –., гр. Г., подадена от пълномощника адв. Е, срещу въззивно решение № 229 от 14.11.2008г. по в.гр.д. № 404/2008г. на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 48 от 02.07.2004г. по гр.д. № 29/2004г. на Кулския районен съд в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. П. С. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението работа, а с въззивното решение е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради уволнението.
Ответникът С. П. С. от гр. Г. в представеното писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че не е установено наличието на основанието за уволнение, вписано в заповедта за прекратяване на трудовия договор – чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Ищецът е уволнен от длъжността „старши специалист дейност ОМП и ГЗ” като в заповедта е вписано, че длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност е от 1996г. за специалността „специалист търговия, транспорт, ГЗ и ОМП”, каквато длъжност не съществува по новата структура на общината, а изискванията по старата длъжностна характеристика са различни от тези по новата. В новата структура на общината е предвидена длъжност „старши специалист по ОМП, ГЗ, охрана на труд, промишленост и транспорт, защита на потребителите и опазване на обществения ред”. Последното трудово споразумение на ищеца е за длъжността „старши специалист”, без да е посочено по какво. В представената длъжностна характеристика за длъжността „специалист търговия, транспорт, ГЗ и ОМП” липсват данни кога е одобрена. Новата длъжност „старши специалист по ОМП, ГЗ, охрана на труд, промишленост и транспорт, защита на потребителите и опазване на обществения ред” е определена за заемане въз основа на конкурс. Представената за тази длъжност длъжностна характеристика е одобрена от кмета на общината на 30.12.2003г. Въз основа на тези доказателства съдът е приел уволнението за незаконно, тъй като не е установено кога е одобрена длъжностната характеристика за старата длъжност, нито дали е връчена на ищеца, не е посочено в заповедта за уволнение на кои от новите изисквания за заемането на длъжността ищецът не отговаря.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, 3 ГПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – незаконно уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, и по съществен процесуалноправен въпрос, а именно чия е доказателствената тежест за установяване липсата на квалификация и умения за изпълнение на длъжността и по какъв начина следва да се доказва изменението на изискванията за заемането й, по които въпроси произнасянето на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 и 3 ГПК. Не се сочи конкретен материалноправен въпрос, който е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за решаването на спора по делото. Посочването на предмета на делото – иск за признаване за незаконно на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на касационните жалби само относно конкретни, съществени за спора по делото материалноправни или процесуалноправни въпроси.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за доказателствата, с които следва да се установи промяната в изискванията за длъжността, не се нуждае от тълкуване с оглед точното прилагане на закона. В съответствие със закона и съдебната практика съдът е приел, че длъжностните характеристики са годни доказателства за установяване на тези обстоятелства. Решаващият мотив на съда в случая е, че не е установено кога е изготвена една от двете длъжностни характеристики, а други доказателства в тази насока не са ангажирани.
Въпросът за доказателствената тежест за установяване дали работникът или служителят отговаря на променените изисквания не е съществен за решаването на конкретния спор, тъй като съдът е приел, че не е ясно кои именно нови изисквания има предвид работодателя, на които ищецът не отговаря. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 127 ГПК /отм./, ищецът е представил за констатация документ, че притежава компютърна грамотност – с.з. 31.05.2004г., въведена като изискване за заемане на новата длъжност.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 229 от 14.11.2008г. по в.гр.д. № 404/2008г. на Видинския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: