О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 20.03.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3836 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Рудник „Т.-3“, [населено място] – клон на [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителния директор А. А., чрез юрисконсулт И. П., срещу въззивно решение № 202/16.06.2017 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по в.гр.д. № 1175/2017 г., в частта, с която исковете са уважени в размер на 6007,65 лв. – главница, 712,80 лв. мораторна лихва и съдебноделоводните разноски.
Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила –липсват мотиви на въззивното решение, изложените съображения са неясни и противоречиви; нарушение на материалния закон – чл. 228 и чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД – по вземането с правно осн. чл. 222, ал. 3 КТ работодателят изпада в забава след покана. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото за всички инстанции.
Насрещната страна Л. Г. К., чрез адв. В. Ч., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебните разноски, направени в касационната инстанция.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е отменил изцяло решението на Гълъбовския районен съд, е осъдил ответника Рудник „Т.-3“, [населено място], клон на [фирма], [населено място], да заплати на ищеца Л. Г. К. общо сумата 6 007,65 лева /шест хиляди и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща парично обезщетение по чл.328, ал.1, т.10, във вр. с чл.222, ал.3, чл.223, ал.3 и чл.281, ал.2 от КТ, ведно с мораторната лихва върху тази сума за времето от 01.10.2015 г. до 30.11.2016 г. в размер на 712,80 лева, като е отхвърлил исковете за главница над присъдената сума от 6 007,65 лева до претендираната 6 768 лева и за мораторна лихва над присъдената сума от 712,80 лева до претендираната 803 лева.
Въззивният съд не е изложил никакви мотиви относно фактите по делото. Произнесъл се е като контролноотменителна инстнация и посочил, че районният съд неправилно е тълкувал стеснително нормата на чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, както и че неправилно било определено приложното поле на чл.17, ал.1 от НСОРЗ. Последната разпоредба посочвала елементите, които се включвали в брутното трудово възнаграждение /Б./ при определяне на обезщетенията по чл.228 от КТ. База при определяне на обезщетението по чл. 222 КТ, представлявало полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението. В тази стойност не се включвали само „постоянните“ плащания, а всички плащания, като не следвало получените от ищеца плащания през последния му отработен месец да се разделят на облагани и необлагани с данъци и осигуровки. Посочил, че заключението по съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено, а от т. 1 и т. 2 на същото следва, че работодателят дължи допълнително 6 007,65 лв. от общо претендираната 6768 лв. и съответно съответно 712,80 лева – мораторна лихва, от общо претендираните 803 лв.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с множество въпроси, които обобщени се заключават в питане кои плащания се включват при определяне размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.
Въпроси за това конкретно плащане, извършено през съответен месец от касатора – ответник на работника – ищеца, дали следва да се вземат предвид, могат да се разрешат при постановяване на решение по съществото на спора, а не съставляват правни въпроси по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Освен това, липсват и мотиви на въззивния съд – каква точно сума, по какъв начин формирана, той е взел предвид, за да определи обезщетението, дължимо в случая по чл. 222, ал. 3 КТ. Изложение са единствено съображения за неправилност в правените изводи на първата инстанция, както и заключение, че паричното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение за съответния срок, като в брутното трудово възнаграждение се включват всички плащания, без значение дали са с постоянен характер. Последното разрешение е в противоречие с тълкуването, възприето в практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, сочена от касатора – решение № 847/14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на IV г.о. ВКС, решение № 257/20.10.2014 г. по гр.д. № 7716/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 727/06.12.2010 г. по гр.д. № 432/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 55/12.03.2014 г. по гр.д. № 4256/2013 г. на IV г.о. на ВКС.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне по обобщения, уточнен от касационната инстанция, правен въпрос, поради наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.).
Поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) следва да се разглеждат като евентуални, а и при наличие на противоречие със задължителна съдебна практика, без значение е наличието на противоречива съдебна практика, нито може да се обоснове разглеждане на въпроса с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, щом не се твърди, че установената по чл. 290 ГПК практика е неточна или се нуждае от осъвременяване и промяна.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 202/16.06.2017 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по в.гр.д. № 1175/2017 г. в частта, с която Рудник „Т.-3“, [населено място], клон на [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на Л. Г. К. сумата 6 007,65 лева /шест хиляди и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща парично обезщетение по чл.328, ал.1, т.10, във вр. с чл.222, ал.3, чл.223, ал.3 и чл.281, ал.2 от КТ и мораторната лихва върху тази сума за времето от 01.10.2015 г. до 30.11.2016 г. в размер на 712,80 лева, както и относно съдебноделоводните разноски.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 134,41 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.