3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 27.09.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3407 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №1255, постановено на 17.05.2016г. по ч.гр.д.№839/2016г. Варненският окръжен съд е потвърдил определение №2925/12.03.2016г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д.№2494/2016г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените по реда на чл.124, ал.5 ГПК от Е. Б. М. искове.
Определението е обжалвано от Е. Б. М., който поддържа, че същото е неправилно – неправилно въззивният съд е приел, че преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, може да бъде направена от сезирания с иска по чл.124, ал.5 ГПК съд във връзка с наличието на правен интерес от предявяването му. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд е разрешил въпроса принадлежи ли на първоинстанционния и въззивния съд преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна на влязло в сила решение, която евентуално би предявил ищецът по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК в противоречие с практиката на ВКС – решение №172/13.05.2015г. по гр.д.№4998/2014г. на Четвърто ГО на ВКС.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до разглеждане по същество по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
С подадената на 02.03.2016г. до Варненския районен съд искова молба Е. Б. М. е поискал по отношение на Г. И. С., Х. И. И. и [фирма] да бъдат установени по реда на чл.124, ал.5 ГПК престъпни обстоятелства: че на 15.07.2008г. в [населено място] пред нотариус Л. Г. лицата М. Г., В. А. и А. П. Ч. като свидетели в нотариално производство №181/2008г. са дали неверни показания / че Г. И. С. и Х. И. И. са владяли свободно и необезпокоявано лично и чрез праводателите си поземлен имот в землището на [населено място], представляващ имот №196 по плана на в.з.“В.“/; че на 04.08.2003г. Г. И. С. и Х. И. И. съзнателно са се ползвали от официален документ с невярно съдържание – констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, №19, том II, рег.№11458, дело №151/2008г. на нотариус Л. Г., който са представили пред нотариуса към молбата си да ги признае за собственици при равни квоти на описания по-горе недвижим имот; че Г. И. С. и Х. И. И. съзнателно са се ползвали от официален документ с невярно съдържание – констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №56, том II, рег.№12834, дело №213/2008г. на нотариус Л. Г., за да се легитимират като собственици на същия поземлен имот с цел да го продадат на [фирма]. Правния си интерес от установяване на твърдяните престъпни обстоятелства ищецът е обосновал със значението им за отмяна на влязлото в сила решение №1874/10.12.2014г. по в.гр.д.№1148/2104г. по описа на Варненския окръжен съд, а допустимостта на иска с обстоятелството, че В. районна прокуратура е отказала да образува наказателно производство за посочените в исковата молба престъпни обстоятелства поради изтекла давност за наказателно преследване.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като приемането за установено наличието на посочените в исковата молба престъпни обстоятелства не би могло да послужи като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл.303 ГПК. Изложени са и съображения, че не е налице една от изискуемите от разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК предпоставки за допустимостта на иска, а именно наказателното производство да е било прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 НПК – в случая прокурорът е направил извод за липса на данни за извършено престъпление, поради което е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, която разпоредба не попада в предметния обхват на чл.124, ал.5 ГПК.
Действително в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №172/13.05.2015г. по гр.д.№4998/2014г. на Четвърто ГО на ВКС е прието, че преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна на влязло в сила решение, която евентуално би предявил ищец по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, не следва да се прави от сезирания с иска по чл.124, ал.5 ГПК съд.
Основното съображение на въззивния съд да приеме, че предявеният от Е. Б. М. иск е недопустим обаче е липсата на изискуемите от разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК предпоставки. Съгласно чл.124, ал.5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение е допустим само когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл.25, т.2 или чл.26 НПК, както и ако извършителят на деянието е останал неразкрит. В случая прокурорът при В. районна прокуратура е отказал да образува наказателно производство по преписка №4760/2015г. и е прекратил същата на основание чл.24, ал.1, т.1, предложение 2 НПК, а именно по причина, че деянието не съставлява престъпление, което е мотивирало въззивния съд да приеме, че предявеният от Е. Б. М. иск е недопустим. Основният въпрос, който е разрешен с обжалваното определение следователно е за възможността да бъде предявен по реда на чл.124, ал.5 ГПК иск в хипотеза, при която наказателното производство е прекратено, или е постановен отказ да бъде образувано по причина, че деянието не съставлява престъпление. По отношение на тази предпоставка за допустимостта на иска разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК е ясна, не се прилага противоречиво от съдилищата, нито изразеното от въззивният съд становище противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1255, постановено на 17.05.2016г. по ч.гр.д.№839/2016г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: