2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София,19.05.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2367/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1319 от 28.05.2014 г. по т. д. № 610/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за изменение на постановеното по делото решение № 191 от 31.01.2014 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че решаващият състав неоснователно е преценил за недоказано заплащането на адвокатско възнаграждение, като не е съобразил представеното в първоинстанционното производство преводно нареждане за сумата 960 лв., уговорена в договора за правна защита и съдействие.
Ответникът по частната жалба – Ю. С. С. от [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 22.07.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че дружеството (ответник по исковете) не е представило своевременно –до приключване на делото в първата инстанция – доказателства за реално плащане на уговореното с процесуалния му пълномощник адвокатско възнаграждение, а такива доказателства (фактура и преводно нареждане за сумата 960 лв.) са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК след постановяване на въззивното решение.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка за дължимостта на разноските е изцяло в съответствие със задължителните за съдилищата указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че доказателствата за извършени от страната разноски следва да бъдат представени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция. В случая, разглеждането на делото пред Софийски градски съд е приключило в съдебно заседание на 11.04.2012 г., в което процесуалният пълномощник на ответното дружество е представил единствено списък на разноските по чл. 80 ГПК, но не и доказателства за банков превод на уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. Действително, преводно нареждане за посочената сума се намира в кориците на първоинстанционното дело след протокола от съдебното заседание на 11.04.2012 г. Доколкото, обаче, този документ не е представен в самото съдебно заседание и не е приет като доказателство по делото, същият не може да бъде взет предвид. Последващото му представяне във въззивното производство с молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение е недопустимо и не може да обоснове извод за дължимост на претендираните разноски, както правилно е преценено в обжалваното определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1319 от 28.05.2014 г. по т. д. № 610/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: