О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
Гр.С., 23.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2522 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение на Габровски окръжен съд №.188/8.04.16 по г.д.№.29/16 е потвърдено определение на Габровски районен съд №.1133/11.03.16г. по г.д.№.34/16 за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск на основание чл.229 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. П. О., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно е прието, че искът е недопустим, тъй като не е идентичен с предявения за разглеждане по г.д.№.222/13 на Габровски районен съд-отхвърлен с влязло в сила решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като се сочи, че конкретизираните по-долу въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1.”Следва ли да се счита, че има сила на пресъдено нещо по отношение на иск срещу [фирма] при наличие на данни за приключил съдебен спор, по който диспозитивът на съдебния акт е при условията на солидарна отговорност на две ответни страни [фирма] и [фирма] /реш.№.49/14.04.11 по т.д.№.561/10, І ТО на ВКС/; 2.”Следва ли след като ищецът се позовава на нови основания, възникнали след постановяване на съдебното решение, да се счита, че няма действие на сила на пресъдено нещо на това съдебно решение, тъй като то установява отношенията между страните такива, каквито са били към момента на предявяване на иска и към момента на постановяване на съдебното решение, а те вече са различни?” /реш.№.58/16.04.13 по г.д.№.65/13, І ГО на ВКС/.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.299 ГПК и предявеният иск е недопустим предвид наличие на влязъл в сила акт, с който същият спор вече е бил разрешен. Налице е идентичност между настоящото дело и г.д.№.222/13 на Районен съд Габрово по страни и предмет – по предходното дело ответници са две енергийни дружества, а по настоящото – едно от тях / [фирма]/, а предметът на двете дела, макар и формулиран по различен начин, е също идентичен. От друга страна, твърдениета по жалбата, че ищецът разполага с документ на собственост, не може да се приеме за ново обстоятелство, тъй като цитираният нот. акт №.89 е от 1997г.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Във връзка с първия поставен въпрос е налице позоваване на задължителна практика – реш.№.49/14.04.11 по т.д.№.561/10, І ТО на ВКС, според тълкувателната част на което диспозитивът на решението, като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. В случая въззивният съд не е процедирал в отклонение от тази практика. Именно като е изходил от предмета и страните по спора – които са конкретизирани в диспозитива на решението по предходното дело /г.д.№.222/13 на Г./, е приел, че има идентитет по предмет и страни – доколкото предметът е по същество идентичен, а страните по настоящото дело са участвали и в предходното. Отделно от изложеното, въпросът съдържа условие, което не е налице. Той включва твърдение за постановен диспозитив по предходното дело при условията на солидарна отговорност на двамата ответника – което не отговаря на данните по делото и няма такава констатация от страна на съда. Предвид изложеното така формулираният въпрос не е свързан с решаващата воля на въззивната инстанция, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС и не би могъл да обоснове допускане до касация при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Във връзка с втория изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Въпросът отново не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/. Той съдържа условие, което не е било прието за установено от фактическа страна от въззивния съд. В. инстанция не е приемала, че са налице нови фактически обстоятелства, респективно, че отношенията между страните вече са различни – напротив, изрично е посочила, че изложеното в жалбата твърдение, че ищецът разполага с документ за собственост, не може да се приеме за ново обстоятелство, тъй като този документ е от 1997г. Отделно от изложеното, соченото решение на ВКС – №.58/16.04.13 по г.д.№.65/13, І ГО на ВКС, в противоречие с което се твърди, че е разрешен вторият правен въпрос, не съставлява задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС. То представлява решение, постановено по реда на чл.303 и сл. от ГПК /т.е. в производство по отмяна/ – а не по реда на чл.290 ГПК – и следователно не би могло да обоснове наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Габровски окръжен съд №.188/8.04.16 по г.д.№.29/16.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: