О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 26.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 421 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Храмар”ЕООД срещу решение № 1773/10.07.2018г. по т.д. № 772/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение №1712/01.09.2017г. по т.д.№ 6455/2016г. на СГС, ТО, VI-20 с.в частта, с която е отхвърлен искът на „Валер”ЕООД за осъждане на касатора да плати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.51, изр.2 ТЗ сумата над 36 378,43 лв. до 54 567,66 лв., представляваща възнаграждение за осъществено посредничество при сключване на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с. Марково, ведно със законната лихва от 11.08.2016 г. до погасяването, както и в частта за разноските, като вместо това е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на „Валер”ЕООД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.51, изр.2 ТЗ сумата от 18 189,23 лв. / разлика над 36378,43 лв. до 54 567,66 лв./, представляваща възнаграждение за осъществено посредничество при сключване на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с. Марково, ведно със законната лихва от 11.08.2016г. до погасяването, както и 4 646,04 лв. разноски за първоинстанционното производство и 2 735,04 лв. разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Подадена е и насрещна касационна жалба от „Валер”ЕООД срещу решение № 1773/10.07.2018г. по т.д. № 772/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №1712/01.09.2017г. по т.д.№ 6455/2016г. на СГС, ТО, VI-20 с. в частта, с която е отхвърлен искът на „Валер”ЕООД за осъждане на „Храмар“ЕООД да плати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.51, изр.2 ТЗ сумата над 54 567,66 лв. до 65481,19лв.
Страните поддържат, че решението в съответните атакувани и от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно оспорват касационните си жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на „Храмар“ЕООД е редовна – подадена от надлежна страниа срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно уточнителна молба от „Валер”ЕООД е сезиран само с един иск и той е за заплащане на възнаграждение по договор за посредничество. Определянето на размера на възнаграждението като договорен или обичаен не променя основанието на иска- вземане въз основа на договор за посредничество, нито води до обективно съединяване на искове. Сключването на договора за посредничество съдът е извел от трайните търговски отношения между страните, датиращи от 2009г. по договори за посредничество на недвижими имоти, упълномощаване от 22.06.3011г., изпращане на документи за процесния имот от ответника на ищеца, публикуване на обява от ищеца, кореспонденция между страните и потенциални купувачи и много други. Ответникът, чиято е доказателствената тежест според САС, не твърди и не представя доказателства за отпадане на договорната връзка. Ищецът е участвал при преговорите, не са били ангажирани доказателства за направени от ответника възражения във връзка с осъществяваната от ищеца посредническа дейност, поради което се дължи възнаграждение за доказаната такава с оглед сключването на процесния договор за покупко-прождаба. По отношение на размера на възнаграждението въззивната инстанция се е позовала на заключението на съдебно-оценителната експертиза, която е посочила, че при сделки над 1 000 000 лв. обичайното възнаграждение е 1,5% или в случая 54 567,66лв.
В изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът „Храмар”ЕООД поставя правния въпрос: Относно начина, по който се определя предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по различни фактически твърдения? Въпросът е въведен на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на произнасянето на САС с практика на ВКС, обективирана в следните решения по реда на чл.290 ГПК: Решение № 107/13.08.2018г. по гр.д. № 2446/2017г. на ВКС, IV г.о. , Решение № 45/20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 406/14.01.2014г. по гр.д. № 127/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 208/06.12.2016г. по т.д. № 2806/2015г. на ВКС, II т.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, трябва да е от значение за изхода по конретното дело, за формиране на решаващата воля на съда. Следователно необходимо е преди всичко въззивният съд да е разрешил в обжалвания съдебен акт значимия за конретния спор правен въпрос, поставен от касатора.
В случая касаторът поставя правния въпрос в контекста на оплакване, че съдът е бил сезиран с искане за присъждане на договорно задължение, а се е произнесъл по иск за присъждане на обичайно възнаграждение. Навежда и доводи, че договор за посредничество и то за исковата сума никога не е бил сключван между страните. Така поставен въпросът не съответства на изложените във въззивното решение мотиви. САС се е произнесъл по иск на договорно основание, с какъвто е бил сезиран надлежно. Предметът на спора се определя от твърденията в исковата молба относно правнорелевантните факти и отправеното искане. В случая твърденията са, че е сключен договор за посредничество, който е изпълнен от страна на посредника, поради което му се дължи заплащане на възнаграждение за посредническата дейност. След обсъждане на доказателствата / която дейност на съда стои извън тази по даване на правната квалификация на спора/ въззивната инстанция е приела, че договор за посредничество е бил сключен, както и че поетото по него задължение от ищеца да осъществи посредничество за сключване на договор за покупко-продажба е било изпълнено, а ответникът не е заплатил възнаграждението. За определяне размерът на дължимото възнаграждение на посредника е приложил правилото на чл.51, изр.2 ТЗ и с помощта на вещо лице е определил обичайното възнаграждение за този вид дейност. Не може да се сподели твърдението на касатора, че съществува самостоятелен иск по чл.51, изр.2 ТЗ, различен от иска за присъждане на дължимото по договора за посредничество възнаграждение.От друга страна в настоящата фаза на касационното производство ВКС няма правомощие за проверка по същество на самата касационна жалба, включително и по оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения и за необоснованост на фактическите изводи на САС – установява ли се от доказателствата по спора сключването на договор за посредничество.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска по касационната жалба на „Храмар“ЕООД.
Тъй като разглеждането на насрещната касационна жалба на „Валер“ЕООД е в зависимост от допускането на касационната жалба на „Храмар“ЕООД на осн. чл. 287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
В полза на страните не се дължат разноски за подадените от тях касационни жалби. В качеството им на ответници по подадената от насрещната страна касационна жалба никоя страна не ангажира доказателства за извършени в това им качество разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба на „Храмар”ЕООД срещу решение № 1773/10.07.2018г. по т.д. № 772/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение №1712/01.09.2017г. по т.д.№ 6455/2016г. на СГС, ТО, VI-20 с.в частта, с която е отхвърлен искът на „Валер”ЕООД за осъждане на касатора да плати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.51, изр.2 ТЗ сумата над 36 378,43 лв. до 54 567,66 лв., представляваща възнаграждение за осъществено посредничество при сключване на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от 11.08.2016 г. до погасяването, както и в частта за разноските, като вместо това е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на „Валер”ЕООД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.51, изр.2 ТЗ сумата от 18 189,23 лв. / разлика над 36378,43 лв. до 54 567,66 лв./, представляваща възнаграждение за осъществено посредничество при сключване на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от 11.08.2016г. до погасяването, както и 4 646,04 лв. разноски за първоинстанционното производство и 2735,04 лв. разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от „Валер”ЕООД срещу решение № 1773/10.07.2018г. по т.д. № 772/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №1712/01.09.2017г. по т.д.№ 6455/2016г. на СГС, ТО, VI-20 с. в частта, с която е отхвърлен искът на „Валер”ЕООД за осъждане на „Храмар“ЕООД да плати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.51, изр.2 ТЗ сумата над 54 567,66 лв. до 65481,19лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до „Валер“ЕООД пред друг състав на ВКС, а в останалата част – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: