4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 14.04.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2320 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Г., лично и като законен представител на малолетните В. М. Г. и А. М. Г. от [населено място], община Садово, срещу решение № 1613/02.07.2019г., постановено по в.гр.д.№5960/2018г. от Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3769/09.06.2018г. по гр.д. №13711/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗАД „В. И. Г.“, [населено място], искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 120000 лв. до претендирания размер от 200000 лв. за М. Г. и за разликите над 130000 лв. до претендираните размери от по 200000 лв. за В. Г. и А. Г..
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът ЗАД „В. И. Г.“ не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените на ищците – настоящи касатори неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания от смъртта на А. Б., настъпила вследствие на ПТП на 09.05.2017г., по вина на застрахован при ответника водач на МПС. Спорът пред Софийският апелативен съд е бил само досежно определеното обезщетение за неимуществени вреди на касатора М. Г., който е живял на съпружески начала с починалата и на касаторите В. Г. и А. Г. – нейни деца. При определяне на обезщетенията въззивният съд е съобразил взаимните чувства на обич и привързаност, съществували между починалата и ищеца М. Г., тежката психотравма без дезадаптивни реакции, която той е получил, както и ниската възраст на малолетните деца; значението, които има фигурата на майката за психическото и физическото на развитие на децата и за формирането им като личности. Подробни съображения са изложени и относно съобразяване размерите на обезщетенията с икономическата конюнктура и жизнения стандарт в страната към момента на увреждането.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирани три правни въпроса, всички във връзка с прилагане на критериите за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди: за съобразяване от съда на възрастта на увредения; общественото му положение; отношенията между пострадалия и близкия; интензитета на търпените болки; нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“; конкретната икономическа обстановка в страната; инфлационните процеси и практиката по други сходни случаи за близък период от време. Касаторите цитират решения на ВКС по поставените правни въпроси и твърдят, че обжалваното решение е постановено в отклонение от тази съдебна практика.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. ВКС няма правомощието да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касатора, а може да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай формулираните въпроси могат да се обобщят като въпрос за прилагане критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този въпрос, заявен при обжалване на въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е от значение за решаване на спора по конкретното дело по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, но не е налице допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика на ВКС.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с цитираното от касатора ППВС №4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не представлява абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, неизчерпателно изброени в Постановлението. Същите следва не само да се изброят, а да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо обема на търпените вреди (в този смисъл са решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о.). По приложението на понятието „справедливост“ е налице константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, както и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Следва да се отбележи, че в конкретните фактически хипотези по отделните дела е налице различие при определяне размера на обезщетението, доколкото критериите, дори и да са единни, не водят до един и същ размер на обезщетенията, предвид различния по вид и обем вреди, които обезщетяват.
В настоящия случай, при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е съобразил възприетите в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии, като е взел предвид всички специфични за делото обстоятелства, които е обсъдил във връзка едни с други, както и ги е съпоставил със социално – икономическата обстановка в страната. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетенията, при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, която съответно попада в основанията за касационен контрол по чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл касаторите поддържат, че приетите за установени факти по спора са недооцени от въззивния съд при определяне размера на обезщетенията, но също така с поставените въпроси въвеждат факти, които според тях не са преценени, без същите да твърдени и доказани по спора. Цитираната и приложена към жалбата на касаторите съдебна практика „по други сходни случаи за близък период от време“ е за присъждане на обезщетения в различни от разглежданата хипотези. Съставът на ВКС служебно провери посочената от касаторите практика по сходни случаи, но следва да отбележи, че присъдените размери на обезщетенията за неимуществени вреди не могат да се съпоставят само на база родствена връзка между пострадалия и увредения, както и с оглед момента на настъпване на смъртта. Позоваването от касаторите на разликата във времето между отделните събития се свързва и със социално – икономическите условия в страната. По този критерий въззивният съд е изложил подробни съображения, включително е съпоставил обезщетенията с минималните и средните заплати в страната към релевантния момент и е изчислил броя заплати, които съответстват на размерите на всяко от обезщетенията.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължа
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1613/02.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 5960/2018г. от Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.