О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 06.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 1752 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 2676 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2957/2017 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение от 09.05.2017 г на Софийски градски съд, с което исковата молба по гр.д. № 10798/2015 г. е върната на ищеца на основание чл. 129, ал.3 ГПК и чл. 130 ГПК.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 15095 от 08.09.2017 г., подадена от К. И. Б. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като: 1. определението е неправилно и като такова подлежи на отмяна от касационната инстанция; 2. в т.3 от исковата молба на ищеца са описани изпълнителните действия, по повод на които се претендират обезщетения, като деянията са обобщени с израза „корупционни практики”; 3. заслужава внимание прилагането на относителна недействителност на гражданско-правен акт от лица, спрямо които недействителността не е обявена; 4. твърденията в исковата молба следва да се разглеждат в светлината на направено от съдия при СРС преюдициално запитване по дело „Т. срещу ползувател на топлинна енергия”, както и на решение на ВАС за отмяна на методиката за сградна инсталация поради незаконосъобразността и; 5. оценката за допустимост на иска е необходимо да се направи като се имат предвид годишните доклади на К. на частните съдебни изпълнители относно незаконосъобразни действия на някои нейни членове и 6. икономичността на гражданския процес е водещ принцип, но в светлината на случващото се в Република България трябва да се запитаме дали делото трябва да се прекрати без да е влязло в съдебната зала, където ищецът да доразвие и докаже твърденията си в състезателната фаза.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 10798/2015 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, с която К. И. Б. е предявил иск срещу [фирма]. Изложени са твърдения, че по искане на ответното дружество е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу бившата съпруга на ищеца и образувано изпълнително дело, по което частният съдебен изпълнител и е удържал сумата 751,30 лева. Поради отправени към него упреци от бившата му съпруга и съмнения в неговата искреност и добросъвестност от страна на хората от обкръжението му, ищецът е бил морално увреден. Възстановил на бившата си съпруга сумата 751,30 лева. Поддържа се, че изпълнителния лист е бил издаден в резултат на оказан от ответника корупционен натиск върху съда. Претендират се сумите 12 000 000 лева неимуществени вреди, претърпени от ищеца и изразяващи се в накърнена чест и достойнство, изживян стрес и опетняване на името му, както и 751,30 лева имуществени вреди в размер на сумата, възстановена на бившата му съпруга.
С разпореждане от 07.04.2017 г., съдът е оставил производството по делото без движение с указание до ищеца да допълни и конкретизира исковата молба – да посочи с кое свое поведение ответникът е засегнал личната му сфера. С определение от 09.05.2017 г. е върнал исковата молба на ищеца поради неотстраняване в указания срок на констатираните нередовности. Прието е и че предявените искове се явяват недопустими – изложените от ищеца твърдения не сочат с какво е засегната от ответника личната правна сфера на ищеца, нито са изложени обстоятелства за причинна връзка между поведението на ответника и претендираните имуществени и неимуществени вреди.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 2676 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2957/2017 г. на Софийски апелативен съд. Прието е, че неизпълнението на указанията на съда по редовността на исковата молба по чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК е обусловило законосъобразното и връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Независимо от това, прието е и че предявените от ищеца претенции са недопустими – че доколкото въведените от ищеца обстоятелства касаят правната сфера на бившата му съпруга, то недопустимо е упражняване пред съд на чужди права, без да са налице предпоставките за процесуална субституция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Изведените в изложението към частната касационна жалба въпроси не обуславят изхода на делото – общата им формулировка изключва възможността да бъдат свързани с решаващите изводи на съда. Така, доколкото въведеното от касатора твърдение (като въпрос № 4): „заслужава внимание прилагането на относителна недействителност на гражданско-правен акт от лица, спрямо които недействителността не е обявена” няма връзка с въпросите за отстраняване на нередовности на искова молба и недопустимостта на предявяването от свое име на чужди права пред съд. Няма връзка с делото и изявлението, изведено като въпрос № 4: „твърденията в исковата молба следва да се разглеждат в светлината на направено от съдия при СРС преюдициално запитване по дело „Т. срещу ползувател на топлинна енергия”, както и на решение на ВАС за отмяна на методиката за сградна инсталация поради незаконосъобразността и” –претенцията на ищеца не се основава на твърдения, че е заплатил на ответника „Т.” суми в качеството си на ползувател на топлинна енергия, нито, че му е начислена и търсена сума, определена по неправилна методика. Липсва връзка с решаващите изводи на съда и повдигнатият въпрос: „необходимо ли е оценката за допустимост на иска да се направи като се имат предвид годишните доклади на К. на частните съдебни изпълнители относно незаконосъобразни действия на някои нейни членове” – извън обстоятелството, че изводите в годишния доклад на К. на ЧСИ не могат да имат отношение към конкретен правен спор, то и в исковата молба няма въведени твърдения за претърпени от ищеца вреди в резултат на незаконосъобразни действия в принудителното изпълнение. Неотносим към изхода на спора е и общият правен въпрос: „икономичността на гражданския процес е водещ принцип, но в светлината на случващото се в Република България трябва ли да се запитаме дали делото трябва да се прекрати без да е влязло в съдебната зала, където ищецът да доразвие и докаже твърденията си в състезателната фаза” – съгласно действащия процесуален закон, страната може да докаже твърденията си в съдебно заседание при допустим иск и редовна искова молба. Когато при проверката на исковата молба, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба на ищеца – чл. 130 ГПК.
Въведеното в изложението твърдение: „в т.3 от исковата молба на ищеца са описани изпълнителните действия, по повод на които се претендират обезщетения, като деянията са обобщени с израза „корупционни практики” не съставлява правен въпрос. Независимо от това, при предявена претенция за вреди от противоправно поведение, ищецът следва да посочи в какво се изразява то; в конкретния случай в какво се изразяват „корупционните практики”, причинили имуществени и неимуществени вреди.
Не съставлява въпрос по смисъла на чл. 280, ал. ГПК и оплакването, че „определението е неправилно и като такова подлежи на отмяна от касационната инстанция”. Доколкото това оплакване би могло да се свърже с хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК, то обжалвания съдебен акт не е очевидно неправилен. Съдът е върнал искова молба поради неотстраняване на нередовности в съответствие със закона и установената съдебна практика по чл. 129 ГПК. В съответствие със закона и утвърдената практика по приложението на чл. 130 ГПК и чл. 26, ал. 2 ГПК, съдът е извършил и преценката налице ли е гражданскоправен спор и дали ищецът е носител на материално право, накърнено от този правен спор.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2676 от 10.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2957/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: