О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 22.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 102 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Т. З. срещу решението от 21.01.2008 год. по гр.д. № 890/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на “Про К. Б. /България/”АД срещу решението по гр.д. № 3231/2005 год. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният по реда на чл.254 ГПК (отм.) иск на З. за установяване недължимост на вземането по запис на заповед, издател по която е И. П. , поемател – “Про К. Б. /България/”АД, а З. – авалист. За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че менителничният ефект е нищожен поради противоречие с чл.535 т.3 вр.чл.486 ал.1 ТЗ – неопределеност на падежа. Сезиран с въззивната жалба на акционерното дружество, въззивният съд е падежът е конкретно определен “при предявяване” – чл.486 ал.1 т.1 ТЗ, като изразът “но не по-късно от 23.01.2006 год.” обозначава крайният срок за предявяването, а не краен срок на период за плащане, началото на който е поставено с предявяването.
Представено е изложение, обозначено като такова по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В него, обаче, отново са възпроизведени част от доводите по касационната жалба, свързани с незаконосъобразността на извода на САС за определеност на падежа и противоречието му с т.3 на ТР № 1/2005 год. и практика на Търговска колегия на ВКС.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос. Позоваването на това, че “в хода на касационното обжалване се засягат въпроси, които касаят актуалната практики на ВКС относно предявяването на менителничните ефекти” не може да бъде квалифицирано като въвеждането на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. За допускане на касационен контрол, следва да е налице и втората кумулативна предпоставка – касаторът да е посочил коя от хипотезите по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК към произнасянето на въззивния съд по съществения материалноправен въпрос. Липсва не просто конкретизация относно т.1-3, липсва допи посочване или каквато и да било обосновка, която евентуално би позволила на съда да изведе конкретика от съдържанието на изложението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.01.2008 год. по гр.д. № 890/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.