О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.254
София.05.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 162/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. , в качеството му на председател на Съвета на директорите на „М” АД/в несъстоятелност/, гр. П., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение от 29.09.2009 г. по т.д. № 1172/2008 г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е оставено в сила решение № 32 от 07.05.2008 г. по т.д. № 1372/2004 г. на Окръжен съд – Пазарджик за заличаване в търговския регистър при Пазарджишкия окръжен съд на Акционерно дружество „М”, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”З” № 1, вписано в търговския регистър по ф.д. № 4988/1991 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита се, че след като с влязлото в сила решение № 10/08.02.2006 г. по т.д. № 1372/2004 г., на основание чл.632, ал.1 ТЗ, производството по несъстоятелност вече е прекратено, то не би могло при действието на новата редакция на ал.4 на чл.632 ТЗ съдът да постанови заличаване на длъжника.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът по несъстоятелността не може да постанови заличаване на търговеца от търговския регистър, когато прекратява дейността му на основание чл.632, ал.1 ТЗ/в редакция преди изм. – ДВ бр.38/2006 г./ и, че въззивното решение противоречи на постоянната съдебна практика на ВКС в този смисъл – Р. № 1099/17.06.2002 г. и Р. № 380/12.05.2004 г. , както и, че произнасянето по този въпрос, при действието на различни правни норми, е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Апелативен съд – Пловдив решение е прието, че макар е да е неправилна дадената от съда по несъстоятелността квалификация на производството като такова по чл.735, ал.2 ТЗ, изводът за заличаване на длъжника от търговския регистър, е правилен, предвид наличието на предпоставките по чл.632, ал.4 ТЗ. В съобразителната част към решението е отчетено влязлото в сила решение на Окръжен съд – Пазарджик, с което на основание чл.632, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособност и свръхзадълженост на „М” А. , определена е началната дата на неплатежоспособността – 21.01.1999 г., търговецът е обявен в несъстоятелност и е прекратено производството по делото за несъстоятелност, съобразно текста на чл.632, ал.1 ТЗ към този момент. По делото е безспорно, че в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ не е поискано възобновяване на производството. Въззивният съд е приел, че постановеното решение по чл.632, ал.1 ТЗ не води до заличаване на търговеца, като прекратяването на производството е обусловено от невъзможност за покриване на разноските по несъстоятелността – липса на налично имущество или липса на съгласие на заинтересованото лице да предплати необходимата сума. Отчетена е предвидената след изменението на чл.632 ТЗ възможност производството по несъстоятелност да бъде възобновено при определени условия, в срок от една година от вписване на решението по ал.1 на чл.632 ТЗ, както и последиците от липса на искане за възобновяване – прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър, съгл. чл.632, ал.4 ТЗ. Според решаващият състав, след изменението на посочената разпоредба е създаден по-благоприятен за длъжника и за кредиторите ред, като при представянето на доказателства за наличие на имущество, което до този момент не е било известно и което е достатъчно, чрез осребряването му, да бъдат покрити разноските по несъстоятелността, съдът да допусне развитие на прекратеното/ спряното – след изменението на чл.632 ТЗ – ДВ бр.38/09.05.2006 г./ производство по несъстоятелност. След като в едногодишният срок за възобновяване на производството нито длъжникът нито кредиторите му са упражнили своето право на възобновяване, съдът по несъстоятелността е длъжен да постанови служебно заличаване на длъжника от търговския регистър. Апелативният съд е отчел съществувалата до изменението на чл.632 ТЗ законова празнота, преодолявана в съдебната практика чрез тълкуване с оглед духа и целите на закона, като е съобразено, че при изначална липса на имущество, производство по несъстоятелност не се открива, което обаче не означава, че при постановено решение по чл.632, ал.1 ТЗ/ в редакция преди изм. ДВ бр.38/2006 г./ несъстоятелният търговец следва да остане незаличен от търговския регистър. В мотивите към решението са изложени подробни съображения относно дадената от първостепенния съд неправилна правна квалификация на производството – чл.735, ал.2 ТЗ, вместо чл.632, ал.4 ТЗ.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не е формулирал ясно правен въпрос, от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение в отклонение от практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. С оглед дадените задължителни указания по приложението на чл.280, ал.1 ГПК – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въз основа на обстоятелствената част на изложението, правният въпрос следва да бъде уточнен, а именно – за приложимостта на ал.4 на чл.632 ТЗ по отношение на прекратено, на основание чл.632, ал.1 ТЗ/ в редакция преди изменението с ДВ бр.38/2006 г./ производство по несъстоятелност. Безспорно, така формулираният правен въпрос е от значение за формиране решаващата воля на съда относно предпоставките за заличаване от търговския регистър на обявения в несъстоятелност длъжник. Не са доказани обаче допълнителните предпоставки по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В представените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд е налице произнасяне по въпроса, че обявяването на неплатежоспособност на търговеца и прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.1 ТЗ не води автоматично до заличаването му от регистъра. Решенията са постановени при действието на чл. 632, ал.1 ТЗ / преди изм. – ДВ бр.38/2006 г./. Не може да се приеме, че посочената от касатора практика на касационната инстанция е относима към поставения правен въпрос, тъй като в случая предмет на делото не са мерките по чл.632, ал.1 ТЗ, които съдът по несъстоятелността е длъжен да приложи при констатация, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за да покрие разноските по несъстоятелността, или при липса на заявено съгласие за поемане на тези разноски. От друга страна, константната практика на ВКС относно непосредствената последица от постановеното решение по чл.632, ал.1 ТЗ и че то не води автоматично до заличаване на търговеца, е съобразена от решаващия състав на Апелативен съд – Пловдив и това изрично е отразено в мотивите към съдебния акт. Що се касае до предпоставките, които следва да са налице към момента на постановяване заличаването на търговеца – длъжник от търговския регистър, в тази насока касаторът не се е позовал на конкретна противоречива практика на съдилищата, а на настоящия съдебен състав не е известна практика на ВКС, даваща различно от възприетото от въззивния съд тълкуване и приложение на чл.632, ал.4 ТЗ.
Доводите на касатора, че произнасянето по поставения правен въпрос е от значение за точното приложение на закона, не следва да се преценяват подробно, доколкото липсва позоваване на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно даденото в т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В случая не се поддържа, че са налице предпоставки за тълкуване на закона, което би допринесло за решаването на делата според точния смисъл на законите.
Останалите доводи на касатора, макар и релевирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаят твърдяната незаконосъобразност на атакуваното решение. В стадия по селекция на касационните жалби ВКС не може да извършва проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, а поддържаните основанията за неправилност не съставляват основания за достъп до касационен контрол.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 29.09.2009 г. по т.д. № 1172/2008 г. на Апелативен съд- Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: