4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София09.0.42012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 983/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], с ЕИК [ЕГН], представлявано от изпълнителния директор Т. Й., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 830 от 20.05.2011 г. по т.дело № 381/2010 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което след отмяна на решението на Окръжен съд – Враца, постановено на 16.06.2010 г. по т.д.№ 81/2009 г., са отхвърлени предявените срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД – за заплащане на възнаграждение за СМР по договор от 07.08.2007 г. в размер на 15 709.27 лв. и по договор от 31.08.2007 г. – в размер на 72 000 лева, както и предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в издължаването на първата главница, в размер на 1 661,32 лв. и в издължаването на втората главница в размер на 7 614.40 лв., както и предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 54 000 лева – неустойка за забава при изпълнение задължението на ответника за заплащане на аванс по договора от 31.08.2007 г. – последният иск, отхвърлен, предвид уважено възражение за прихващане на [фирма] с дължими от [фирма] неустойки за забава в изпълнението на възложените СМР в размер на 48 000 лв. – по договора от 07.08.2007 г. за периода от 01.07.2008 г. до 11.06.2009 г. и в размер на 54 000 лв. по договора от 31.08.2007 г. за периода от 16.07.2008 г. до 11.06.2009 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, с искане за неговата отмяна. Според касатора, въззивният съд неправилно е отказал присъждане на претендираното възнаграждение по договорите за изработка, предвид установеното завършване на двата обекта. Оспорва се и правилността на извода за доказаност на насрещните вземания на ответното дружество, с които е извършено прихващане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с практиката на съдилищата и, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, без да обсъди всички доказателства и доводи на страните, което е от значение за точното прилагане на закона. Към изложението са приложени: две решения на САС по т.д.№ 492/2009 г. и по гр.д.№ 1047/2009 г. и решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 302/2008 г.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – С., след цялостна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за неоснователни исковите претенции с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД по сключените между страните два договора за изработка. По договора за строителство на водоем е направен извод за недоказаност твърдението на изпълнителя за приета от възложителя работа, съответстваща на пълно изпълнение на възложеното. Изразено е становище за необвързаност на възложителя с удостовереното в акта за установяване годността за ползване на строежа, зачитайки последващото акта споразумение между страните от 22.05.2008 г. относно уплътняването на стените на водоема, предвид констатираните чрез употреба скрити недостатъци, както и относно оформяне на други негови елементи- водоскок, отвеждаща и довеждаща вади. Решаващият състав е отчел липсата на твърдения за допълнително възложени по този договор работи, както и липсата на доказателства за отстраняване на установените със споразумението недостатъци в изпълненото. Именно поради това е направен извод, че не се дължи претендирания остатък от възнаграждението по фактура № 506/19.09.2008 г.
По отношение на исковата сума, съставляваща възнаграждение по договора от 31.08.2007 г. въззивният съд е извел извод за неизпълнение на възложеното, в качествено отношение, основан на преценка на писмените доказателствени средства, съдържащи изявления на дружеството, осъществяващо строителен надзор на обекта и констатациите за некачествено изпълнение на зидария и покрив, както и за влагането на некачествени материали. Решаващият състав не е възприел констатациите на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице И. И., по съображения за необоснованост на заключението и липсата на изводи за качеството на изпълнените по този договор СМР.
Претендираната от ищеца/сега касатор/ неустойка за забава при издължаването на аванса по договора от 31.08.2007 г., за периода от 10.10.2007 г. до 05.06.2008 г., възлизаща на 54 000 лева, е отхвърлена поради основателността на релевираното от ответното дружество възражение за прихващане с дължима по двата договора неустойка за забава в изпълнението на възложените СМР, съгласно раздел ІV, т.1 от договорите.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени конкретни правни въпроси, които да са от значение за формиране решаващата воля на съда, а поддържаните допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК са обосновани с твърдяна неправилност на фактическите и правни изводи на въззивния съдебен състав по спорното материално право. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на значими за изхода на конкретното дело правни въпроси съставлява достатъчно основание за да се постанови отказ за допускане на касационното обжалване и то без да се разглеждат допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, в цитираната задължителна тълкувателна практика изрично е предвидено, че е недопустимо ВКС да извежда правния въпрос от поддържаните касационни доводи, както и, че основанията за достъп до касационно разглеждане на делото са различни от основанията за неправилност на въззивното решение. Недопустимостта за мотивиране на основанията за допускане на обжалването с твърдяни пороци на атакувания съдебен акт, водещи до неправилност, произтича не само от законодателната уредба – чл.280, ал.1 и чл.281 ГПК и посоченото по-горе тълкуване на процесуалните норми, но и от невъзможността да се преценява законосъобразността и обосноваността на изводите на въззивната инстанция в рамките на производството по селекция на жалбите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 830 от 20.05.2011 г. по т.дело № 381/2010 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: