О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. С. 05.06.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 1756 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 2094/26.03.2019 г. от ищцата Н. К. И. срещу определение № 267 от 11.03.2019 г. по в.гр.дело № 18/2019 г. на С. окръжен, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на решение № 17/06.02.2019 г. по в.гр.дело № 18/2019 г. на Сливенския окръжен съд в частта за разноските. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Според жалбоподателката с обжалваното определение съдът не е обсъдил направеното възражение за намаление на разноските, направени от ответника по въззивната жалба и ответник по иска в частта на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на делото. Искането е да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което се уважи подадената молба за изменение на въззивното решение в частта на присъдените разноски в тежест на молителката, като се присъди по-нисък размер на разноски, направени от ответника по въззивната жалба за въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба П. Г., чрез адв. Е. М. в писмен отговор е мотивирал становище за неоснователност на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на Н. И. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е приел, че възражението за прекомерност на заплатеното от ответника по въззивната жалба адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Извода на съда е неправилен.
Производството по в. гр.дело № 18/2019 г. на Сливенския окръжен съд е образувано по подадена въззивна жалба от ищцата Н. К. И. срещу решение № 1190 от 18.10.2018 г. по гр.дело № 3570/2018 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск срещу П. Г. ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 324.93 лв. до пълния предявен размер от 5025.83 лв., като неоснователен.
Ответникът по въззивната жалба П. И. Г., чрез адв. Е. М. е подал писмен отговор, в който е изразил мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Към отговора е приложено адвокатско пълномощно от 19.12.2018 г. и договор за правна защита и съдействие, от които се установява, че ответникът по жалбата е упълномощил адв.Е. М. да осъществява процесуално представителство пред въззивната инстанция и му е заплатил в брой сумата 1100 лв. адвокатско възнаграждение.
В хода на въззивното дело, преди провеждане на съдебното заседание, на което е даден ход на устните състезания с молба от 01.02.2019 г. жалбоподателката е заявила възражение по чл.78,ал.5 ГПК по претендираните за присъждане разноски от ответника по жалбата в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение, като прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Във въззивното производство не са направени доказателствени искания от страните по делото и е проведено едно съдебно заседание – на 06.02.2019 г.
С въззивното решение от 06.02.2019 г. по в.гр.дело № 18/2019 г. Сливенския окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Сливенския районен съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл.441 ГПК над сумата 324.93 лв. до 5 025.83 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди. С оглед изхода на делото в полза на ответника по въззивната жалба са присъдени разноски в размер на 1100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
С молба от 28.02.2019 г. жалбоподателката Н. И. е поискала да се измени въззивното решение в частта на присъдените в нейна тежест разноски, като се намалят същите, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от ответника по въззивната жалба. С обжалваното определение, както се посочи по-горе молбата на жалбоподателката с правно основание чл.248 ГПК е оставена без уважение.
Съгласно чл.78,ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. При съпоставяне на фактическата и правна сложност на въззивното дело, по което е разгледан предявен иск с правно основание чл.441 ГПК, вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, цената на иска, обжалваемия интерес пред въззивната инстанция, обстоятелството, че пред същата инстанция не са направени доказателствени искания от страните и е проведено само едно съдебно заседание съдът преценява, че уговореното адвокатско възнаграждение от ответника по въззивната жалба в размер на 1100 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК. Същото следва да бъде редуцирано до размер на 600 лв., като съдът съобразява разпоредбите на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на жалбоподателката – въззивник за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по въззивната жалба – сега ответник по молбата е основателно.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се измени въззивното решение на Сливенския окръжен съд в частта на присъдените разноски в полза на П. И. Г. като разноските се намалят на 600 лв.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IV -то ,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 267 от 11.03.2019 г., постановено по в.гр.дело № 18/2019 г. на Сливенския окръжен съд и вместо него постановява,
ИЗМЕНЯ решение № 17 от 06.02.2019 г., постановено по в.гр.дело № 18/2019 г. на Сливенския окръжен съд в частта за разноските както следва:
Намалява размера на разноските, които Н. К. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] осъдена да заплати на П. И. Г. – ЧСИ , рег. № *** на КЧСИ с адрес [населено място], [улица] за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от 1100 /хиляда и сто/ лева на 600 /шестотин/лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: