О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 05.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева ч.гр.дело № 534/2011 г.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. С. Г., приподписана от пълномощника му адв. К. Л., против определение № 147 от 17.06.2011 г. по ч.гр.д. № 295/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждането от 04.04.2011 г. по гр.д. № 817/2011 г. на Старозагорския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от такси и разноски по предявения от него насрещен иск. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението.
Частната жалба е постъпила в законния срок и е подадена от легитимирано лице.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. По допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав приема следното:
В изложението към частната жалба жалбоподателят поставя въпросите: следва ли в хипотезата на чл. 83 ал. 2 ГПК съдът да взема предвид доходите на домакинството, а не на семейството на молителя, и задължени ли са други членове на домакинството, ако той няма семейство и е пълнолетен, да заплащат таксите и разноските му. Поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставените в изложението въпроси не са от решаващо значение за извода на въззивния съд. Същественото в случая е, че жалбоподателят е в работоспособна възраст, на 28 години, не е инвалид и не са налице пречки, които да обуславят трайна невъзможност да работи и да реализира доходи. Освен това разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 147 от 17.06.2011 г. по ч.гр.д. № 295/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: