2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
С., 06.07. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова по гр.д. № 646 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на И. К. К. и К. К. К., чрез пълномощника им адвокат К. М. против решение № 1606 от 21.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1737/2010 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставено в сила решение № 2118 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 2203/2007 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от И. К. К. и К. К. К. против Т. Д. К. и М. Й. К. отрицателен установителен иск за собственост на реална част от 305 кв.м от имот пл. № 174 по ПНИ на СО”А. мак”, землището на [населено място].
Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 3.02.2011 г., поради което по аргумент от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ и на основание § 2, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК е приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Съдебното производство е образувано на 19.03.2007 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. при искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота. В случая данъчната оценка /лист 22 от първоинстанционното дело/ е 3054.50 лв., съответно цената на иска е 983.625 лв., в който смисъл е и изричното уточнение на ищците в молбата им от 14.05.2007 г. /лист 20 от първоинстанционното дело/. След като цената на иска е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, съответно касационната жалба следва да бъде върната като процесуално недопустима, а настоящото производство – прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 3591 от 3.02.2011 г., подадена от И. К. К. и К. К. К., чрез пълномощника им адвокат К. М. против решение № 1606 от 21.12.2010 г., постановено по гр.д. № 1737/2010 г. на Окръжен съд-Варна, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 646 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: