2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 20.02. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 996 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И.а. „В. к. и в.п. д.” срещу решение от 26.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 4019/2011 г. на Софийския градски съд (СГС) – в частта му, с която, като е потвърдено решение от 21.12.2010 г. по гр. дело № 36924/2010 г. на Софийския районен съд, са уважени, предявените от Р. Димитрова Бонева срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № ЧР-09-150/25.05.2010 г. на изпълнителния директор на агенцията-касатор, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител” при агенцията-касатор и в тежест на последната са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Р. Д. Б., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните три правни въпроса: 1) процесуалноправен – следва ли в случаите на чл. 272 от ГПК при мотивиране на решението от решаващия съд, мотивите да са пълни и да съдържат съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и изтъкнатите доводи от страните, или може да не са пълни; 2) материалноправен – следва ли при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – „съкращаване на щата” да се изследва съдържанието на длъжностната характеристика на „съкратения щат”, като сбор от определени трудови функции, като се сравни с трудовите функции на „други щатове”, за да се установи конкретната длъжност съкратена ли е реално или продължава да съществува; и 3) материалноправен – за съотношението и приложното поле на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – „съкращаване на щата” и по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – „промяна на изискванията за заемане на длъжността”. К. поддържа, че първият и третият от тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа и че вторият правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с представените (в преписи) от касатора, решение № 278/18.04.2006 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 1291/01.02.1995 г. по гр. дело № 1010/1994 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., както и в противоречие с решение № 165/11.11.2009 г. по гр. дело № 4691/2009 г. на Русенския районен съд и решение № 212/20.12.2008 г. по въззивно гр. дело № 152/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, които не са представени (в преписи) от страна на касатора, респ. не се установява и те да са влезли в сила.
Настоящият състав на ВКС намира, че дадените с обжалваното въззивно решение, разрешения на изведените от касатора три правни въпроса, са съобразени с константната съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС, както и че не е налице соченото от касатора противоречиво разрешаване на втория правен въпрос с въззивното решение и посочените и представени две решения на ВКС и ВС. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, единствено и общо относно фактическите обстоятелства по делото, като е приел, че те са установени съобразно събраните доказателства по делото. По отношение на основния спорен между страните въпрос по делото, а именно – дали е налице съвпадение на трудовите функции за заеманата от ищцата и нефигурираща в новото щатно разписание, процесна длъжност „изпълнител” („изпълнител-касиер”) в отдел „Административно информационно и техническо обслужване” в Териториална дирекция „София” в Г. д. „У. на с. д.” на преобразуваната И. а. „С. д. на Министерството на отбраната” – от една страна, с трудовите функции за фигуриращата в новото щатно разписание, длъжност „главен специалист” в сектор „Административно информационно и финансово обслужване” в отдел „Югозападен” на новообразуваната ответна Изпълнителна агенция – касатор „Военни клубове и военно-почивно дело”, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на релевантните по делото факти, като е съпоставил и е сравнил длъжностните характеристики за тези две длъжности, предвид и останалите доказателства по делото (най-вече – щатните разписания). При извършването на тази преценка, СГС е установил, че е налице абсолютно пълна идентичност между трудовите функции за тези две длъжности, както като нормативно определена позиция, така и като система от определени изисквания и критерии, свързани с конкретен вид дейност на лицето, което заема длъжността; установил е че двете длъжности са от второ ниво на администрацията, както и че е налице пълна идентичност и в целите и областите на дейност на двете длъжности, в основните им задължения, възлагане, планиране и отчитане на работата, както и в отговорностите, свързани с организацията на работа, управлението на персонала и ресурсите – така, както са визирани по точки в длъжностната характеристика за процесната длъжност „изпълнител-касиер”, те са буквално копирани в длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист” по новия щат. При така установеното от него, въззивният съд е направил и самостоятелни правни изводи, че в случая съкращаването в щата е фиктивно, а не реално, тъй като по новото щатно разписание е налице длъжност, на която само формално е променено наименованието – „главен специалист”, която е идентична (като нормативно определена позиция, система от критерии и изисквания, задължения и функции) с тази по стария щат – процесната длъжност „изпълнител” („изпълнител-касиер”). При извършените съпоставка и сравнение на двете длъжностни характеристики, въззивният съд е установил, че единственото различие между тях е въведеното изискване за длъжността „главен специалист” по новия щат – лицето, което я заема, да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна, с ниво „поверително”, което изискване липсва за процесната длъжност „изпълнител” по стария щат. С оглед това, въззивният съд е посочил, че това ново изискване би могло да обоснове приложение от страна на работодателя на основанието за уволнение по т. 11 на чл. 328, ал. 1 от КТ, но не и това по т. 2 на чл. 328, ал. 1 от КТ – съкращение на щата, на което основание е уволнена ищцата.
Видно от горното, въззивният съд е извел решаващият си извод по делото за уважаването на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, а именно – че в случая е налице фиктивно, а не реално съкращаване на длъжността на ищцата „изпълнител” („изпълнител-касиер”), след като е изследвал, съпоставил и сравнил длъжностните характеристики за нея и за длъжността „главен специалист” по новото щатно разписание, при което е установил, че трудовите функции за двете длъжности са напълно идентични, т.е. налице е само промяна в наименованието на процесната длъжност, която продължава да съществува като система от трудови функции и в новото щатно разписание на работодателя. С това, вторият изведен от касатора – материалноправен въпрос, е разрешен от възивния съд, не в противоречие с посочените и представени с изложението две решения на ВКС и ВС, а в съответствие с приетото в тях, каквато е и трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК.
Горният решаващ извод на въззивния съд е формиран от него, не чрез препращането по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд (респ. чрез възприемането им като свои мотиви), а и след самостоятелно обсъждане и преценка в мотивите към въззивното решение на относимите доказателства по делото, въз основа на които въззивният съд е установил и релевантните обстоятелства по делото, като самостоятелно е извел и тяхната материалноправна квалификация, и по този начин е отговорил и на доводите във въззивната жалба на ответната агенция-касатор относно поддържаната от нея теза по делото за наличие на реално съкращение в щата, която теза въззивният съд е намерил за изцяло опровергана. С това, и първият изведен от касатора – процесуалноправен въпрос, е разрешен от възивния съд в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 272 от ГПК, която не се нуждае от осъвременяване или промяна.
Третият формулиран от касатора – материалноправен въпрос, също е разрешен от възивния съд в съответствие с константната практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, в която еднозначно се приема, че когато е налице изменение единствено в изискванията за заемане на длъжността и в нейното наименование, без да са променени осъществяваните на нея трудови функции, то не е налице реално съкращение на щата и работодателят би могъл да уволни служителя, който я заема, само на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Тази трайно установена практика е формирана при точно приложение на двете посочени материалноправни норми, установяващи две различни основания за уволнение, поради което и тя не се нуждае от осъвременяване или промяна.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 26.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 4019/2011 г. на Софийския градски съд – в обжалваната му част – по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и относно разноските по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.