О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София 20.03.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3377 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. В. Г., чрез адв. С. С. срещу решение № 4014/19.06.2018 г. по в.гр.дело № 16204/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 239069/15.10.2017 г. по гр.дело № 22916/2017 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявени искове от И. В. Г. срещу „ВИП Секюрити“ ЕООД с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ, за установяване незаконност и отмяна на уволнението, извършено със заповед № З-00505/20.02.2017г. на управителя на дружеството; за възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „ръководител проекти ЕСС” и за заплащане на обезщетение в размер на 11 028 лв. за оставане без работа за шестмесечен период, считано от 21.02.2017 г. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225 ал.1 КТ се уважат, като в полза на жалбоподателя се присъдят сторените в трите съдебни инстанции разноски.
В изложението към касационната жалба се поставят правни въпроси, които с оглед съдържанието се свеждат до един въпрос, който съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства и да изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, и да отговори на всички доводи и възражения, въведени с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ВИП Секюрити“ ЕООД, чрез адв. С. К., в писмен отговор, е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от И. В. Г. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
От фактическа страна е прието за установено, че ищецът е работил по трудов договор № 8167/08.04.2016 г. при ответното дружество, като заемал длъжността „ръководител проекти електронни системи за сигурност”. Със заповед № 3-00505/20.02.2017 г. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение било прекратено, считано от 21.02.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата. Съдът е приел, че със заповед № 3-00391/09.02.2017 г. на управителя А. М. е утвърдено щатно разписание по дирекции, считано от 10.02.2017 г., съгласно приложение 1 – неразделна част от заповедта, а със заповед № 3-01427/10.02.2017 г. е наредено да се съкрати една щатна бройка от длъжностите „мениджър и ръководител проекти“ в дирекция „Електронни системи за сигурност”, както и да бъде извършен подбор на служителите, заемащи съответните длъжности в дирекцията. Подборът следвало да се извърши на база годишните оценки на служителите, текущите оценки на прекия ръководител (директор на дирекцията) и квалификацията на служителите, за което била назначена комисия по извършването му. Съдът констатирал, че неразделна част от заповедта била обособена в приложение методика за атестиране на служители с цел извършване на подбор, в която били посочени следните критерии: оценка за трудовото представяне на служителите, извършено от прекия ръководител; резултат от годишна атестационна форма на служителите за 2016г.; квалификацията – опит на позицията, на сходна или със същия характер работа; допълнителна квалификация. Били представени 2 бр. оценки за работата от 15.02.2017 г., изготвени от директора на дирекция „ЕСС”, 2 бр. карти за оценка на трудовото представяне за 2016 г. и протокол от 17.02.2017 г. за резултати от извършената оценка и подбор от назначената от работодателя комисия, видно от която на ищеца е дадена обща оценка 185 точки, а на другия включен в подбора служител – 227 точки.
Прието е съгласно представено по делото щатно разписание на ответното дружество към 01.01.2017 г., че в дирекция „ЕСС” са били предвидени две щатни бройки за длъжности „мениджър проекти” и „ръководител проекти”, с еднакъв код по НКПД, като същите или сходни длъжности не са налице в другите дирекции на дружеството. Според щатно разписание на дружеството, в сила от 10.02.2017 г., за длъжността „мениджър проекти” е предвидена една щатна бройка. Съобразено е, че в регистъра на заповеди на дирекция „Човешки ресурси” на ответното дружество за м. 01. – 02.2017 г. са описани и заповед № 3-00391/09.02.2017 г. и заповед № 3-01427/10.02.2017 г. на управителя А. М..
Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля Е. Б., която заема длъжността директор „Човешки ресурси” при ответника и е участвала в назначената от работодателя комисия за извършване на процесния подбор като достоверни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Прието е за установено от тези показания, че е имало изготвена и утвърдена от управителя на дружеството методика за извършване на подбора, която била съобщена на комисията със заповедта; че комисията се състояла от двама души, които преценявали годишната атестация на двама служители на сходни длъжности, оценката на прекия ръководител и квалификацията на служителите – по документи, както и че бил изготвен протокол и предложение на база оценката кой от двамата да бъде съкратен.
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че последното получено от ищеца трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 1 838 лв. Във връзка с евентуалното възражение на ответника за прихващане със заплатени на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1 838 лв. и по чл. 222, ал. 1 КТ – в размер на 1 856.24 лв. по делото били приети фиш за м. февруари 2017г. и 2 бр. справки-извадки за масови плащания.
От правна страна въззивният съд е съобразил, че твърденията за незаконност на уволнението, които се поддържат от ищеца касаят липсата на валидно взето решение на компетентен орган за съкращаване на щата, липса на реално съкращаване на щата и незаконосъобразно извършен подбор. Обосновал е, че за законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е необходимо кумулативното проявление на следните юридически факти: 1. съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка да е реално; 2. моментът на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Преценен е за неосновател доводът на ищеца за липса на взето от компетентен орган решение за съкращаване на щата. Според съда промяната на щатното разписание, която е засегнала заеманата от ищеца длъжност е извършена от компетентен орган, какъвто е управителят на ответното дружество. Прието е, че въпросът дали законният представител на дружеството е действал без предходно решение на ОС или на едноличния собственик на капитала е относим единствено за вътрешните му отношения с дружеството, но не и за настоящото производство, тъй като по иск за признаване на уволнението за незаконно съдът може да преценява единствено действията на управителя на дружеството и на лицата, на които той е възложил да го представляват или подпомагат. Въззивният съд е обосновал, че въпросът дали има постановени актове от други органи на дружеството, какво е съдържанието им, имат ли тези актове някакви пороци и дали са изпълнени или нарушени от управителя е без значение за законността на извършеното от него уволнение. Прието е, че определянето на числения състав на работниците и служителите, респективно вътрешното разпределение на труда в предприятието не представлява съществена организационна промяна, която да изисква съгласието на едноличния собственик на капитала, доколкото това е решение за целесъобразното и ефективно разпределение на работата между работниците и служителите и е необходимо да се вземе оперативно.
Съдът е приел във връзка с направеното оспорване от ищеца на представените от ответника заповеди за утвърждаване на ново щатно разписание и за извършване на подбор на дирекция „ЕСС”, като изготвени за целите на процеса, че издаването им на посочените в тях дати се потвърждава от приетата и неоспорена извадка от регистър „Заповеди” на дирекция „Човешки ресурси” при ответното дружество, а заповедта за извършване на подбор – и от показанията на свидетеля Б.. Отбелязал е, че представените щатни разписания на ответното дружество не са оспорени от ищеца, а в тях относно дирекция „ЕСС” са посочени същите щатни бройки преди и след съкращаването като в оспорените щатни разписания на дирекцията.
За неоснователни въззивният съд е приел и доводите на ищеца във връзка с незаконосъобразността на извършения подбор. Съобразил е, че след като с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, той трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване, като съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените обстоятелства в представения от ответника – работодател писмен документ, обективиращ преценката за подбора.
Прието е, че в случая със становището по отговора на ответника ищецът е твърдял само, че не бил налице подбор по смисъла на чл. 329 КТ и че работодателят следвало да приложи еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ, а представените във връзка с подбора заповеди на управителя на дружеството и оценки на прекия ръководител е оспорил с твърдения, че същите са съставени за целите на процеса, но без да оспори истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства. С оглед данните по делото въззивният съд е формирал извод, че документите във връзка с подбора не са антидатирани. Същевременно методиката към заповедта за извършване на подбор, по която съгласно протокола на назначената от работодателя комисия са дадени оценки за работата на двамата служители, била основана на установените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии – кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре и тези критерии били приложени еднакво спрямо двамата служители, включени в подбора.
Въззивният съд не е възприел и следващото твърдение на ищеца за незаконосъобразност на подбора предвид състава на комисията, тъй като съгласно свидетелските показания при оценяване работата на служителите комисията е взела предвид оценката за работата на служителите, дадена от прекия им ръководител, а видно от протокола освен поради по-ниските оценки за работата на ищеца, резултатът от оценяването му е по-нисък и поради по-малкия му стаж на сходна позиция.
При липсата на оспорване от страна на ищеца на истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства, и след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е формирал решаващия си извод, че работодателят законосъобразно е упражнил правото на подбор.
При тези съображения съдът е приел, че уволнението на ищеца е законно, а исковете за отмяната му и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа са неоснователни
По правния въпрос:
С решение № 283/14.11.2014 г. по гр.дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е дадено разрешение на правния въпрос в следния смисъл: в задължителната съдебна практика – т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК ВКС, т.19 от ТР№ 1/2001г. на ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236 ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Ето защо, дори и препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.
С решение № 27/02.02.2015 г. по гр.дело № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК
Правният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с посочената практика на ВКС. С обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на всяка от страните, и е формирал свои фактически и правни изводи по предмета на спора. Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно всички въведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Относно довода във въззивната жалба, че липсва решение на компетентен орган на ответното дружество за промяна в щатното разписание, съдът е обосновал, че въпросът дали законният представител на дружеството е действал без предходно решение на ОС или на едноличния собственик на капитала е относим единствено за вътрешните му отношения с дружеството, но не и за производство по иск за признаване на уволнението за незаконно. От друга страна е посочил, че определянето на числения състав на работниците и служителите, респективно вътрешното разпределение на труда в предприятието не представлява съществена организационна промяна, която да изисква съгласието на едноличния собственик на капитала. Обсъдени са и оплакванията за неправилност на извода за наличие на реално съкращаване на щата, предвид твърдението, че представените от ответника заповеди и щатни разписания са изготвени за целите на процеса, като е прието, че издаването на сочените документи се установява от останалите събрани писмени и гласни доказателства.
Обсъден е и доводът във въззивната жалба, че извършеният от работодателя подбор не е осъществен според императивната норма на чл.329, ал.1 КТ, доколкото не са съобразени предвидените в нормата критерии и извършващите го лица нямат пряко наблюдение върху работата на служителите, обект на подбора. По този довод са формирани изводи, че методиката към заповедта за извършване на подбора, по която съгласно протокола на назначената от работодателя комисия, са дадени оценки на работата на двамата служители е основана на установените в чл. 329, ал.1 КТ критерии – кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, като тези критерии са приложени еднакво спрямо двамата служители, включени в подбора. Относно състава на комисията са изложени съображения за това, че съгласно кредитираните свидетелски показания, при оценяване работата на служителите комисията е взела предвид оценката за работата на служителите, дадена от прекия им ръководител, като видно от протокола е, че освен поради по-ниските оценки за работата на ищеца, резултатът от оценяването му е по-нисък и поради по-малкия му стаж на сходна позиция.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 4014/19.06.2018 г. по в.гр.дело № 16204/2017 г. на Софийския градски съд по касационна жалба вх. № 101816/26.07.2018 г., подадена от ищеца И. В. Г., ЕГН [ЕГН], чрез адв. С. С..
Осъжда И. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет.4, ап.13 да заплати на „ВИП Секюрити“ ЕООД, ЕИК 121819662, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Сребърна” № 14, сумата 600 лева разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: