6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№257
Гр. С., 20.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 161/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Е. Г., М. Е. М. и Б. Е. Я. от [населено място] са подали касационна жалба вх. № 7520 от 03.10.2011 г. срещу въззивното решение № 1020 от 02.06.2011 г. по гр.д.№ 517/2010 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила решението от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 636/2009 г. на Софийския градски съд, І г.о., 3-ти състав, с което е уважен предявения срещу касаторите иск по чл.108 ЗС, като са осъдени да предадат на Л. Н. Й. владението на празно дворно място с площ * кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот * в кв.* по плана на [населено място],[жк], при граници по скица: улица, УПИ *, УПИ *, *, УПИ *, *,*, УПИ *, УПИ * и УПИ * в кв. * по същия план.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат:а/ противоречие на решението с нормата на чл.18з, ал.3, изр.второ и трето ППЗСПЗЗ; б/ незачитане на вещнотранслативния ефект на замяната вследствие постановен административен акт – решение на комисията по чл.11 от Правилника за земеустрояване на ТКЗС и ДЗС; в/ липса на тълкувателно решение или решение на Пленума на О. за уеднаквяване практиката по приложение на чл.18з, ал.3, изр.второ и трето ППЗСПЗЗ; г/ противоречие с практиката на ВКС по чл.18з, ал. 3, изр.второ и трето ППЗСПЗЗ с позоваване на решение № 1016 от 22.10.2008 г. по гр.д.№ 3523/2007 г. ІІІ г.о. и на решение № 139 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3224/2008 г. ІV г.о.; д/ може да се счита за доклад по делото изявление на съда, че процедурата по реда на чл.146 ГПК, без да са отразени обстоятелствата, посочени в разпоредбата и при липсата на разпределение на доказателствената тежест между страните, с позоваване на решение № 903 от 01.10.2009 г. по гр.д.№ 752/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че през 1935-36 г., наследодателят на ищцата-Н. И. К. закупил нива от * дка в м.”Р. дол”, землището на [населено място], който имот бил одържавен на 22.10.1949 г. по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/. Установено е, че с протокол от 06.05.1952 г. на Комисията по чл.11 ПЗ на ТКЗС, срещу отчуждена от наследодателя на ответниците /сега касатори/ – Е. Г. Е. ливада от * дка, били предоставени в замяна недвижими имоти от Д., между които и одържавения от К. през 1949 г. имот. С решение № 6424/20.08.2001 г. и решение № 5876/06.02.2001 г. поземлената комисия- „В.” възстановила на наследниците на Е. правото на собственост в съществуващи реални граници върху ливада от * дка в м.”Б. поле – до резервоара” в строителните граници на [населено място]-част от имот пл. № *, к.л. * от кадастралния план от * г. и върху ливада от * дка в строителните граници на [населено място], същата местност – имот пл. № *, к.л. * от кадастралния план от 1956 г. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установена идентичността на нивите, възстановени с решенията на поземлената комисия, с описания в нотариален акт № *, т. *, нот.дело № */* г. като отчужден от Е. Е. недвижим имот в м.”Б. поле – до резервоара”. ОТ експертизата е видно и че имотът е бил нанесен в кадастрален план от 1956 г. в кадастрален лист № *, като имот пл. № *, а в разписната книга към този план няма записан собственик. В следващия кадастрален план имот пл. № * е бил нанесен в кадастрален лист № * като имот пл. № * –отново без записан собственик. Съгласно регулационния план на[жк]от 27.05.1997 г. за имот пл. № * са били отредени два самостоятелни парцела: * и * в кв. *, като в разписния лист отново не е записан собственик. От извършеното трасиране на имот пл. № * от кадастралния план от 1956 г. при частичното изменение на регулацията, одобрено със заповед № РД-50-314 от 10.12.1997 г. за кв. *,[жк], било установено, че имот пл.№ * по к.п. от * г. е с площ * кв.м., от които в [улица] кв.м., в „дол” – * кв.м., а останалата свободна част от имота е с площ * кв.м. С нотариален акт № * от * г. С. П. Г.-съпруга на Е. Г. Е. и тримата касатори-деца на последния, продали на В. С. М. празно дворно място, съставляващо урегулиран парцел * с площ * кв.м. от кв. *. Другият парцел * по графични данни е с площ * кв.м.
При тези данни въззивният съд е приел, че още през * г. имотът на Н. И. К. е бил със статут на селищен неурегулиран имот – в акта за одържавяване е било записано, че е включен в градоустройствения план на С.; фигурира в кадастралните планове от 1950 и 1956 години и в регулационния план от 1997 г., като за него са били отредени два парцела, поради което няма характер на земеделска земя. Прието е, че след като наследниците на Е. Е. са пристъпили към възстановяване собствеността върху имота, притежаван от наследодателя им преди образуване на ТКЗС, респ.преди извършената замяна по З., с отчуждения имот на Н. К., и този имот им е реално възстановен, с оглед чл.18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ извършената замяна е отменена по силата на закона, а предоставените му със замяната имоти, между които и процесния, са преминали обратно в собственост на държавата. Според въззивния съд, след като за одържавения недвижим имот-процесния парцел * в кв.*, не е била сключена валидна разпоредителна сделка, същият е останал в собственост на държавата към влизане на ЗВСОНИ в сила през 1992 г. и правото на собственост е било възстановено по силата на чл.1 от същия закон в полза на ищцата като единствен наследник на Н. К..
В. съд е приел, че правилото на чл.10, ал. 13 ЗСПЗЗ ползва не само заявителите по ЗСПЗЗ, а е приложимо и при реституцията по ЗВСОНИ, като извършената през 1952 г. замяна-придобивното основание за ответниците, попада под хипотезата на чл.10, ал. 13 ЗСПЗЗ и те не могат да се позовават на придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решение на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал. 2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1,т. 2 ГПК.
В. решение не противоречи на решение № 1016 от 22.10.2008 г. по гр.д.№ 3523/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. по приложението на чл.18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, в което е прието, че замяната остава в сила, тъй като с получената при нея земя е била извършена разпоредителна сделка. В процесния казус обаче е прието, че след като за одържавения недвижим имот –процесния парцел * в кв.* не е била сключена валидна разпоредителна сделка, а наследниците на Е. Е. са възстановили по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху имота, притежаван от наследодателя им отпреди замяната, извършена по З., то с оглед на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ замяната е отменена по силата на закона и предоставените с нея имоти, между които и процесния, са преминали обратно в собственост на държавата.
Липсва противоречие и с решение № 1422 от 23.11.2006 г. по гр.д.№ 2480/2005 г. на ВКС, ІVа г.о., в което също е прието, че замяната, извършена от Т.-комисия е запазила своето действие на основание чл.18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като с получената при замяната земя е била извършена сделка на разпореждане-договор за дарение от 1988 г.
За разпоредителни сделки след замяната, извършена от Т. комисия, става дума и в представеното в непълен текст копие от решение № 164 от 18.02.2009 г. по гр.д.№ 131/2009 г. на ВКС, І г.о.
Определенията на състави на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като в това производство се извършва преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, представляваща специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, при която не се разрешава правния спор, а се прави само селекция на касационните жалби по посочените в процесуалния закон критерии. Ето защо, представените с допълнението към изложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК определение № 903 от 01.10.2009 г. по гр.д.№ 752/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 139 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3224/2008 г. на ВКС, ІV г.о. не могат да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Независимо от това, и двете определения са по въззивни решения, с които отново е било прието, че съгласно чл.18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната е запазила вещнотранслативното си действие, тъй като с получените по замяна имоти са осъществени разпоредителни сделки.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на О. на ВКС, въпросът е разрешавани противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложение на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Съгласно т.1 от тълкувателното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, относно възприетата от въззивния съд фактическа обстановка или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Упражнявайки правомощията си по дискреция на касационните жалби, ВКС се произнася дали сочения от касатора правен въпрос за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали същите са законосъобразни.
Отговорът на въпроса кога се счита, че върху получената при замяната земя е извършено застрояване по смисъла на чл.18з, ал. 3, изр.второ ППЗСПЗЗ, не е обусловил решаващия мотив на въззивния съд, а и изобщо не е бил предмет на обсъждане от инстанциите по съществото на спора. Възражения и доводи на ответниците, че замяната е запазила действието си поради застрояване на получената при замяната земя, не са правени нито с отговора на исковата молба, нито с писмената защита по делото в първата инстанция. При това, в т.10 от писмената защита се поддържа, че по силата на чл.18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната е отменена и имотът се връща отново в патримониума на държавата. В. жалба срещу първоинстанционното решение /т.11/ пък съдържа препращане към писмените бележки пред Софийския градски съд относно действието на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
Предвид на това, формираният едва в касационната жалба въпрос, свързан с приложението на чл.18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не би могъл да послужи като предпоставка за допускане на касационно обжалване, още повече, че не се сочат непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба, които да се налага да бъдат изяснени или преодолени чрез разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК.
В допълнението към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице различно тълкуване и прилагане на чл. 146 ГПК, което заедно с „неясната” разпоредба на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ допринасяло за противоречивата практика, която следвало да бъде уеднаквена. На първо място, касаторите се позовават неточно на определение № 903 от 01.10.2009 г. по гр.д.№ 752/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., в което е посочено, че разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ не е неясна и по приложението й е налице изобилна съдебна практика. Оплакванията, съдържащи се в р. І от касационната жалба не могат сами по себе си да обосноват наличието на предпоставка за допускане на касационно обжалване и проверката им по реда на чл.290 ГПК може да се извърши само ако е налице поне едно от алтернативно предвидените в чл. 280, ал.1, т.т.1-3 ГПК основания, каквото в случая липсва.
В обобщение, касационното обжалване не следва да се допуска, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1020 от 02.06.2011 г. по гр.д.№ 517/2010 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, по жалба вх. № 7520 от 03.10.2011 г. на Г. Е. Г., М. Е. М. и Б. Е. Я. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: