Определение №257 от 26.5.2009 по ч.пр. дело №168/168 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                     
 
 
                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                           №   257
 
                                          гр.София, 26.05.2009 год.
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав:
 
                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
                                                                ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
                                                                                   ЕМИЛ ТОМОВ
 
като изслуша докладваното от съдията А.Саралиева
ч.гр.дело под № 168 по описа за 2009 год.
 
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. Д., чрез пълномощника му адв. Б, срещу определение № 19 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 134/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Ответникът по частната жалба К. П. Д. не е изразил становище.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., по реда на чл.307 ал.1 ГПК е оставил без разглеждане молбата на Д. П. Д. от 03.12.2008 г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 5 от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1019/2007 г. на Пловдивския апелативен съд. Приел е, че молителят е узнал за решението на 10.06.2008 г. предвид приложеното по делото съобщение за решението и молбата е подадена след изтичане на тримесечния срок от узнаване на решението по чл.305 т.5 ГПК, който в случая е изтекъл на 10.09.2008 г.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че обжалваното определение е неправилно. Съобщението за въззивното решение е връчено на 10.06.2008 г. на адв. А като пълномощник на Д. Д. Той обаче няма пълномощно за въззивната инстанция, видно от въззивното дело, а пълномощното, приложено в първоинстанционното дело /л.16/ е само за това дело, не и за въззивната инстанция. При липсата на пълномощно за въззивното дело, нито данни адв. Ал. Ж. да е посочен за съдебен адрес съставът на ВКС неправилно е приел датата на връчване на съобщението за дата на узнаване на решението. В случая установяването на момента на узнаването е чрез съобщаването за предприетото срещу Д. Д. принудително изпълнение, като видно от приложената към молбата за отмяна призовката от частния съдебен изпълнител е с дата 08.10.2008 г. А молбата за отмяна е подадена по пощата на 01.12.2008 г., видно от пощенското клеймо върху лицевата страна на плика. При това положение следва да се приеме, че е подадена в срока по чл.305 т.5 ГПК. Предвид изложените съображения определението на въззивния съд следва да бъде отменено и делото да се върне на състава за продължаване на процесуалните действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОТМЕНЯ определение № 19 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 134/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА до разглеждане по същество молбата на Д. П. Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 5 от 26.05.2008 г. по гр.д. № 1019/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на състава на ВКС, ІV г.о., за продължаване на съдопроизводствените действия.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top