Определение №257 от 29.4.2015 по ч.пр. дело №1180/1180 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257

София, 29.04.2015…г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов
ч гр. дело №1180/2015 г.
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Б. И. Х. , П. И. В., Н. И. С.,Л. Б. Р. и Й. Б. Н. ,всички чрез адв. Й. А. срещу определение №18694 от 23.09.2014г по ч. гр.дело № 8163/2014г. на Софийски градски съд , с което е оставена без уважение частната им жалба против определение от 03.12.2012г за прекратяване на производството по гр.д №27045/2007г. на СРС 39 състав , поради липса на правен интерес от иска с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и недопустимост на същия . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за допустимостта от иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ с оглед правния интерес от него ,след като ответниците оспорват този иск и заявяват свое придобивно основание , в случая придобивна давност ,следователно оспорват ,че имотът някога да е бил включен в блок на ТКЗС и че е бил във владение на наследодателите на ищците преди това . При горната аргументация се изтъква ,че прекратителното определение е в противоречие с ТР №1 от1997г по т.д № 11/2007г ОСГК, Не са изложени други съображения в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
В отговор ответниците В. Б. Г. ,заедно с наследниците на И. Г., всички , представлявани от адв Ат. П. , оспорват съдържателната страна на изложението по чл. 280 ал.1 ГПК. Липсата на правен интерес е обусловена от спецификата на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и това ,че ответниците не оспорват правото на собственост на ищците респ. наследодателите им към минал момент – колективизацията и внасяне на земите в ТКЗС. Това именно е и решаващото съображение на въззивмния съд да остави в сила прекратителното определение .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
В изложението липсва конкретно и ясно формулиран въпрос , неясно е и къде защитата вижда противоречие с разрешенията , указани в ТР № 1/1997г по т.д №11/1997 ОСГК. С иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ жалбоподателите са заявили за установяване съществуването на вещно право към минал момент , каквото ответниците по иска не оспорват да е съществувало . Те са оспорили иска , което е нещо различно. Не по оспорването на самия иск, което процесуално действие ответникът може да основава и само на процесуални възражения , се съди за наличие или липса на правен интерес от разрешаването на материалноправен спор по исков ред . В случая съдът решаващо е изтъкнал липсата на материалноправен спор между страните кои са били собствениците на процесния имот към момента на одържавяването, или включването му в ТКЗС съгласно разясненията по т.ІІ от ТР № 1/1997г по т.д №11/1997 ОСГК относно предмета на този иск. Тълкувателно решение № 1/1997г ОСГК на ВКС не обективира друго разрешение на въпроса за правия интерес при тези обстоятелства. Наличието на правен интерес подлежи на преценка от съда за всеки отделен случай , а доводът за отъждествяване на оспорването на иска с оспорването на заявеното материално право, не е пътят за доказването му като положителна процесуална предпоставка.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определение №18694 от 23.09.2014г по ч. гр.дело № 8163/2014г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top