2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 03.10. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 5972 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 1031716/15.08.2013 г., подадена по пощата на 13.08.2013 г. от Ц. П. Р. и Ю. М. Р.. С нея се иска отмяна на влязлото в сила решение № І-40-102/12.11.2012 г., постановено по гр. дело № 43614/2011 г. на Софийския районен съд (СРС). Молителите навеждат основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, като поддържат, че поради нарушаване на процесуални правила (съдът дал ход на делото в съдебно заседание на 26.04.2012 г., въпреки заболявания и на двамата молители, които не получили призовки и за следващото съдебно заседание на 05.06.2012 г.), те били лишени от възможността да участват в делото и да упражнят правото си на защита по него. Твърдят, че узнали за постановеното срещу тях осъдително решение от покана за доброволно изпълнение, връчена на 08.07.2013 г. на молителката Ю. Р..
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] (в ликвидация), в отговора си излага становище за неодопустимост на молбата, като изтъква, че молителите са уведомени за атакуваното решение на 19.11.2012 г., когато са получили съобщение за него, което те не оспорват. Ответникът претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 600 лв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената проверка, намира молбата за отмяна за процесуално недопустима, като просрочена, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаването на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК тече от деня на узнаването на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.
По делото се установява, че преписи от решението, чиято отмяна се иска, редовно са връчени – лично и на двамата молители на 19.11.2012 г. (листове 94 и 95 от делото на СРС), когато те са узнали за него. Молителите не оспорват това връчване, макар в молбата си да твърдят по-късна дата на узнаването. Препис от решението е връчен и на ответника по молбата за отмяна (ищеца по делото на СРС) [фирма] (в ликвидация) – на 27.11.2012 г. Решението е влязло в сила с изтичането на двуседмичния срок за въззивно обжалване, а именно – на 12.12.2012 г., каквото е и официалното удостоверяване върху него.
Тъй като в случая денят на узнаването от молителите на атакуваното решение предхожда деня на влизането му в сила, то следва да се приеме, че тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК е започнал да тече от последната дата – 12.12.2012 г. и е изтекъл на 12.03.2013 г. (вторник) – повече от пет месеца преди подаването по пощата на 13.08.2013 г. на молбата за отмяна.
Като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати.
Предвид този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство, а именно – сумата 600 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 1031716/15.08.2013 г., подадена по пощата на 13.08.2013 г. от Ц. П. Р. и Ю. М. Р. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила на 12.12.2012 г., решение № І-40-102/12.11.2012 г., постановено по гр. дело № 43614/2011 г. на Софийския районен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5972/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСЪЖДА Ц. П. Р. с ЕГН [ЕГН] и Ю. М. Р. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. 1, ет. 7, ап. 23, да заплатят на [фирма] (в ликвидация), със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.