2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 30.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 131 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. А. срещу определение от 14.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 345/2010 г. на Софийския градски съд. С него е върната частната жалба с вх. № 91117/17.10.2011 г., подадена от частния жалбоподател срещу определение от 29.09.2011 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. За да постанови обжалваното определение от 14.11.2011 г., въззивният съд е приел в мотивите към него, че върнатата с него частна жалба е просрочена.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се сочи, че обжалваното определение от 14.11.2011 г. било порочно, „целящо прикриване на постановеното корупционно решение от 07.05.2009 г. – прогласява нищожността на решението на ОС на Ж. „Е.” от 16.12.1990 г.”, както и че „за такова решение няма доказателства”. Сочи се и че недопустимо се „затаявал” депозираният болничен лист от І-ва гр. болница.
Ответната Ж. „Е.” не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съобщението и преписът от определението от 29.09.2011 г. са редовно връчени лично на частния жалбоподател на 05.10.2011 г., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване (лист 90 от въззивното дело). Едноседмичният преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК за подаването на върнатата частна жалба с вх. № 91117/17.10.2011 г. е изтекъл на 12.10.2011 г. (сряда), като жалбата е подадена след изтичането му – на 17.10.2011 г., както правилно е прието и в обжалваното определение от 14.11.2011 г.
Изложените в разглежданата частна жалба, оплаквания на жалбоподателя за порочност на последното (че с него се целяло прикриване на постановеното от въззивния съд решение от 07.05.2009 г.) нямат никакво отношение към спазването на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, респ. към приетото от въззивния съд, че върната частна жалба с вх. № 91117/17.10.2011 г. е подадена след изтичането му. Без никакво значение за спазването на този срок, изтекъл на 12.10.2011 г., е и соченият от жалбоподателя болничен лист (лист 84 от въззивното дело), с който му е разрешен отпуск за временна неработоспособност през много по-ранен период от време 13.08.2011 г. – 10.09.2011 г.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение от 14.11.2011 г. за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 14.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 345/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.