О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 28.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 184/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на П. Т. Д. от гр. С. срещу определение № 159 от 04.03.2008г. по ч. гр.д.298/08г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. срещу определение от 14.12.2007г. по гр.д.1453/06 на Софийски градски съд.
Ответникът по частната жалба – “ Д. застраховане” А. – гр. С. поддържа неоснователност на изложените в нея доводи.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил в сила определението на първоинстанционния – Софийски градски съд, с което не е била уважена молбата на Д. за възобновяване на производството по делото, след спирането му на основание чл.182, ал.1 б. “г” ГПК / отм/ с влязло в сила определение от 28.03.2006г. по гр.д. 1453/05 на СГС. За да постанови обжалвания резулатат, въззивният съд е приел, че не са отстранени пречките за движението на производството, с оглед това, че не е постановена присъда по нохд 632/2005г. на Благоевградски окръжен съд, до постановяването, на която то е било спряно.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В уточняваща молба, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 13.05.2008г. на Председател на І т.о. на ВКС и разпореждане от 19.05.2008г. на САС, страната – жалбоподател е възпроизвела общо разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържала е, че се касае за нарушение на основно човешко право- правото на съд и е сочила довод за нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС. Освен това е развила и съображения за незаконосъобразност на влязлото в сила определение, с което е постановено спиране на делото по реда на чл.182, ал.1 б. “г” ГПК /отм./ и което, поради това не може да бъде предмет на разглеждания процесуалноправен спор, тъй като влизането в сила на съдебния акт има за правна последица изчерпване на реда за инстанционен контрол върху него. При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма, за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Поради това възпроизвеждането на законовия текст не съставлява изложение по чл.280, ал.1 ГПК, а се квалифицира като липса на мотивираност, необходима за очертаване на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Не съставляват такова изложение развитите доводи за неправилност на съдебния акт, които имат относимост към разглеждането на повдигнатия процесуален спор, но не и към основанията за допускането му до разглеждане. Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 159 от 04.03.2008г. по ч. гр.д.298/08г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: