3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София,21.04.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 851/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М. болница за активно лечение – П.. д-р П. С.” АД,[населено място] срещу решение № 106 от 02.06.2010 г. по в. т. д. № 25/2010 г. на В. апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Л. окръжен съд решение № 39 от 08.02.2010 г. по т. д. № 612/2009 г., е уважен предявеният от [община] иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред на Общото събрание на акционерите на М. „П.. д-р П. С.” АД,[населено място], проведено на 23.10.2009 г.
Касаторът поддържа становище, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че непосочването на конкретен проект за решение по т. 3 и т. 4 от дневния ред на процесното Общо събрание на акционерите не опорочава същото, тъй като дори и в поканата да е предложен конкретен срок за мандат на Съвета на директорите и възнаграждение на членовете на този съвет, то това не лишава Общото събрание на акционерите от правото да приеме друг различен срок на мандат и друго различно възнаграждение.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът: следва ли задължително в проекта за решение по дадена точка от дневния ред на Общото събрание на акционерите да бъдат посочени конкретни стойности, при условие, че при гласуването на самото събрание е възможно да бъдат приети съвсем други стойности, както и че възможните параметри на решението са очертани в друг закон, в друг нормативен акт или в Устава на акционерното дружество.
Ответникът по касация – [община] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Л. окръжен съд в частта по отношение на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред на проведеното на 23.10.2009 г. Общо събрание на акционерите на М. „П.. д-р П. С.” АД,[населено място] и да уважи предявения от [община] иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на тези решения, въззивният съд е преценил същите като незаконосъобразни. поради липсата на конкретика в предложенията за решения по посочените две точки от дневния ред. В тази насока решаващият състав е съобразил изричните разпоредби на чл. 24, ал. 2 и чл. 24, ал. 9, т. 1 от Устава на М. „П.. д-р П. С.” АД,[населено място] , в които възможните решения относно мандата на членовете на Съвета на директорите и размера на възнагражденията на членовете на този съвет, на които няма да бъде възложено управлението, са ясно очертани, от което е направил извод, че свикващият събранието орган е следвало да предложи конкретен вариант на същите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос несъмнено отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол – същият е значим за делото, тъй като решаването му е обусловило изхода на правния спор. Липсва обаче допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. В случая тези предпоставки не са налице. От една страна, разпоредбата на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ е пределно ясна и категорична и не поражда никакво съмнение относно тълкуването й в смисъл, че едно от изискванията за редовност на поканата е същата да съдържа конкретни предложения по въпросите, включени в дневния ред на Общото събрание. От друга страна, по поставения от касатора въпрос съществува и непротиворечива съдебна практика, приемаща като безусловна необходимостта от конкретност в предложенията за решение по въпросите от дневния ред на събранието.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 106 от 02.06.2010 г. по в. т. д. № 25/2010 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: