3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
Гр.София, 09.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2318 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 596/27.03.14г., постановено по т.д.№ 3680/13г. от Софийския апелативен съд, с което отменено изцяло решение № 509/13.03.13г. по т.д.№ 1043/12г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 32310.21 лв., ведно със законната лихва от 23.02.12г., представляваща възнаграждение по договор № 05.10./27.07.10г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, че между страните е сключен договор за изработка, като [фирма] е поело задължение за престиране на определен трудов резултат – консултиране и изготвяне на бизнес план за кандидатстване пред ДФ „Земеделие” за финансиране по европейска програма за развитие на селските райони, а [фирма] – да заплати възнаграждение по начина и в сроковете, уговорени с анекс към договора. Платени са сумите по т.1.1 и 1.2 от анекса, като втората е дължима в срок от 5 дни след представянето на проекта в ДФ „Земеделие”. Третата част от възнаграждение по т.1.3 от анекса, предмет на производството по делото, е следвало да се плати при одобряване на проекта от ДФ „Земеделие”. От своя страна [фирма] е бил задължен към [фирма] по договор от 28.06.10г. за изработката на проектно предложение за кандидатстване за безвъзмездно финансиране и на 19.07.11г. между [фирма] и ДФ „Земеделие” е сключен договор за отпускане на финансова помощ. Изложени са съображения, че с плащането на първите две части от възнаграждението възложителят е признал както започналото изпълнение на работата, така и приемането й. Работата е приета с протокол от 30.08.10г. за предаване на изработения бизнес план, оспорването на който е счетено за недоказано по делото, поради което решаващият състав е уважил предявения иск за заплащане на уговореното между страните възнаграждение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът се позовава на противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС, като цитира дадени разрешения относно решаващата дейност на въззивната инстанция при обсъждане на събраните доказателства, излагане на мотиви, провеждане по първо заседание по делото по чл.109 и чл.110 ГПК, за указанията до страните, за повтаряне на извършени процесуални действия, за разпределението на доказателствената тежест, както и за сроковете за събиране на доказателства.
При преценка на съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съставът на ВКС констатира, че цитираната от касатора практика относно правомощията на въззивната инстанция е постановена при действието на ГПК /отм./, както и е направено смесване на разпоредби от ГПК /отм./ и ГПК в сила от 01.03.2008г., без да е направено разграничение при позоваването на всяка конкретна норма. От една страна според действащия ГПК правомощията на въззивната инстанция са променени в сравнение с отменения ГПК, поради което дадените разрешения в практиката са неприложими, а друга по така твърдените процесуални действия, които следва да се извършват във въззивното производство, е постановено ТР № 1/09.12.13г. по тъл.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място и при позоваването си на практиката на ВКС касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а се основава изцяло на неправилност на въззивното решение, като интерпретира приетите за установени факти по спора /относно предаване на работата чрез изявлението на възложителя в приемателния протокол/, за възлагане на доказателствена тежест за установяване на отрицателен факт /в решението липсват подобни изводи/, за първи път е въведено твърдение за „симулативност на документ”, както и са изложени изцяло несъстоятелни доводи за „незавършеност на фактическия състав”, поради липса на „пълно и главно доказване” на изработването и предаването на бизнес плана.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Ответникът по касационната жалба претендира разноски, но не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 596/27.03.14г., постановено по т.д.№ 3680/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.