1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№257
гр. София 31.05.2018 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1348 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на – Руска Федерация, Москва чрез процесуалния й представител адвокат Й. срещу определение № 160 от 6. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 3094/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на срещу определение № 20419 от 4. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 7696/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 9. 02. 2017 г. по гр. д. № 29404/2016 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на като недопустима, на основание чл. 130 ГПК.
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частният жалбоподател оспорва извода в обжалваното определение, че в случая е налице търговски спор и с оглед цената на иска обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Според жалбоподателя предмет на спора не са права, които произтичат от търговска сделка и които са свързани с такава, тъй като той твърди, че е титуляр на правото да получи сумата от 11 805, 41 лв. от Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ на основание чл. 23, ал. 1 ЗГВБ /отм./. Правоотношението между и възниквало по силата на закона и не било идентично с това по договора за банков влог между ищеца и [фирма] / [фирма]/. Качеството на вложител в банката с отнет лиценз за МБИС било само условие за възникване на материалноправната легитимация по ЗГВБ /отм./. Страните по правоотношението – нямали качеството на търговци. Излагат се оплаквания, че в обжалваното определение съдът не е взел предвид, че не се иска установяване на факти, свързани с банковия влог, а на такива, които са условие за упражняване на правата на по чл. 23 ЗГВБ /отм./. Релевират се доводи, че недопускането до разглеждане на частната жалба представлява нарушение на правото на достъп на жалбоподателя до съд, което е елемент от правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 КЗПЧОС и би довело до засягане на правото на мирно ползване на собственост по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на , Върховният касационен съд е приел, че с оглед цената на иска и съгласно чл. 280, ал. 3 /предишна ал. 2/ ГПК въззивното определение не подлежи на обжалване, тъй като делото има характера на търговско дело по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК като образувано по установителен иск, страни по който са търговци, основан на твърдения, че ищецът има качеството на вложител по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./ в ответната банка [фирма] /н./, тоест на твърдения за наличието на правоотношение между страните, отнасящо се до търговска сделка, каквито съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ са банковите сделки.
Извършената преценка за допустимост на подадената частна касационна жалба е правилна.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 2 ГПК /в приложимата редакция до изменението, ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017 г./ са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С обжалваното въззивно определение е преценен като недопустим предявеният от МБИС иск за установяване спрямо синдиците на [фирма] /н./, респективно спрямо [фирма] /н./ правото на ищеца в качеството му на гарантиран вложител, притежаващ влог по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ /отм./, да бъде включен в списъка по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 23 от 12. 02. 1999 г. за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер /отм./ и да получи подлежащите на изплащане суми по влоговете си в [фирма] /н./ в размер на 11 805, 41 лв. от . Касае се до търговско дело, тъй като същото е с предмет иск, по който се твърди, че ищецът има качеството на вложител по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗГВБ /отм./ в ответната [фирма] /н./ или че съществува правоотношение между страните по абсолютна търговска сделка по чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, която е сключена във връзка с упражняваната от ответника банка-търговец дейност по занятие. Действително с оглед твърденията и исканията на ищеца спорът е свързан с гаранционната отговорност на съгласно нормите на ЗГВБ /отм./. Задължението за изплащане на гарантирания размер на влога на ФГВБ обаче съобразно ЗГВБ /отм./ възниква при съществуващо задължение на банката по отношение на вложителя по съответния влог. Определящи за търговския характер на делото в случая са претендираното установяване по отношение на ответника [фирма] /н./ и основаването на предявения иск на материалноправното отношение по банковата сделка със страни банката в несъстоятелност и ищеца. Цената на предявения иск, определена по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е 11 805, 41 лв. или под установения в нормата на чл. 280, ал. 2 /понастоящем ал. 3/ ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела, поради което въззивното определение не подлежи на касационно обжалване.
Като неоснователни следва да бъдат преценени и доводите на жалбоподателя за нарушение на правата му по чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС и по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС с оглед оставянето на частната касационна жалба без разглеждане при приложение на нормите на чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 280, ал. 2 /понастоящем ал. 3/ ГПК с атакуваното определение. Конвенцията предоставя на всяка държава – страна по този международен договор свободен избор на средствата за осигуряване на ефикасна защита на правата и свободите, предвидени в нея, от съответната национална институция – чл. 13 КЗПЧОС. Ето защо регламентацията на правото на обжалване на съдебните актове, постановени в исковия граждански процес, в частност ограничаването на достъпа до касационен контрол с оглед цената на предявения иск в ГПК е в съответствие с нормите на Конвенцията.
По тези съображения, като е оставил без разглеждане частната касационна жалба на като процесуално недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 160 от 6. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 3094/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: