О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр. София 11.06.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 2144 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 2119/10.04.2018 г.от ответниците Д. П. С., И. Т. П. и П. С. П. срещу определение от 06.03.2018 г. по в.гр.дело № 84/2018 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която са оставени без уважение доказателствените искания на жалбоподателите, направени в жалба вх. № 593/22.01.2018 г. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателите неправилно и в разрез със съдебната практика по чл.266,ал.3 ГПК с обжалваното определение са отхвърлени всички доказателствени искания, формулирани във въззивната жалба. Искането е за отмяна на определението в посочената част и постановяване на друго, с което се уважат доказателствените искания на жалбоподателите. Приложена е и частна жалба вх. № 3626/11.04.2018 г., подадена от Д. П. С., И. Т. П. и П. С. П., която е с идентично съдържание с частна жалба вх. № 2119/10.04.2018 г.
Ответникът по частната жалба Н. Г. К., чрез адв.С. Б. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на частната жалба, тъй като със същата се обжалва определение, което не подлежи на обжалване. Според ответника по частната жалба обжалваното определение не е преграждащо развитието на делото, нито в закона изрично е предвидена възможност за обжалване, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирани страни, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С решение № 240/14.12.2017 г. по гр.дело № 35/2017 г. на Ловешкия окръжен съд са уважени предявени искове с правно основание чл.135 ЗЗД от Н. Г. К. срещу Д. П. С., П. С. П. и И. Т. П..
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 13/02.01.2018 г. и въззивна жалба вх. № 593/22.01.2018 г. от ответниците Д. П. С., И. Т. П. и П. С. П., както и въззивна жалба вх. № 592/22.01.2018 г. от Д. П. С.. По подадените въззивни жалби е образувано въззивно гражданско дело № 84/2018 г. на Великотърновския апелативен съд.
С въззивна жалба вх. № 593/22.01.2018 г. са направени доказателствените искания както следва: 1. допускане на двама свидетели при довеждане, които да установят какви задължения е поел Д. С. към другите двама ответници, за да му дарят имота-предмет на иска, причините за извършените разпоредителни сделки, ще оборят „неверните и недоказани” мотиви на първоинстанционния съд и ще докажат твърдените в жалбата факти, 2. допускане на съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор за средната пазарна стойност на поземлените имоти, предмет на иска, какви суми са постъпили по сметката на ЧСИ В.П. от наложените по изп.дело № 1412/2016 г. запори в 26 банки, 3. издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред О. [населено място] и Служба по вписванията при РС [населено място], чрез които да се снабдят с документи, удостоверяващи обстоятелството, че имотите, посочени в конкретно описани нотариални актове са били собственост или в тях е възстановено правото на собственост на техни роднини.
Въззивният съд е приел, че доказателствените искания на жалбоподателите са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Прието е, че искането за допускане на двама свидетели за установяване на посочените в жалбата обстоятелства е преклудирано съгласно чл.266,ал.3 ГПК, че подобно искане е било направено още с отговора на исковата молба и е било уважено от първоинстанционния съд. Прието е също, че разпит не е бил извършен поради бездействие на жалбоподателите-свидетелите не са били доведени за разпит в съдебно заседание. Посочил е, че обстоятелствата относно поетите от Д. С. задължения към другите двама ответници при дарението на част от имотите са ирелевентни за спора, доколкото предмет на предявения иск по чл.135 ЗЗД е сделката за покупко-продажба на имотите. Прието е, че във въззивната жлаба не се сочат нови по смисъла на чл.266,ал.2 ГПК: обстоятелства, които следва да се установяват с гласни доказателствени средства.
Съдът е приел, че искането за допускане на съдебно-оценителна експертиза при поставените въпроси е неоснователно, тъй като средната пазарна стойност на поземлените имоти е ирелевантна в настоящото производство. Прието е, че въпросът чия собственост са били недвижимите имоти преди придобиването им от първия ответник и извършване на разпоредителните сделки, предмет на иска по чл.135 ЗЗД също е ирелевантно обстоятелство, съответно искането за снабдяване със съдебни удостоверения за установяване на това обстоятелство е неоснователно.
С въззивното определение в обжалваната част Великотърновския апелативен съд е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателите Д. С., И. П. и П. П., формулирани във въззивна жалба вх. № 593/22.01.2018 г.
Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.1 ГПК подлежат на обжалване определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото – т.1 и в случаите, изрично посочени в закона – т.2.
Определението на Великотърновския апелативен съд, като въззивна инстанция, в частта, с която се е произнесъл по направени доказателствени искания, формулирани във въззвната жалба на Д. П. С., П. С. П. и И. Т. П. не е преграждащо по-нататъшното развитие на въззивното дело, нито за тези определения, изрично е предвидено в закона да подлежат на обжалване с частна жалба. Следователно обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд в указаната част е извън обхвата на разпоредбите на чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, и същото не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Цитираното определение не е и от категорията определения, за които е предвиден касационен контрол в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 ГПК. Това е така, тъй като с определението на въззивния съд в обжалваната част не е оставено в сила преграждащо по-нататъшния ход на делото определение на първата инстанция, нито е определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие.
Изложените съображения налагат извод, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 2119/10.04.2018 г., подадена от ответниците Д. П. С., И. Т. П. и П. С. П., тримата със съдебен адрес [населено място], общ.Л., [улица] срещу определение от 06.03.2018 г. по в.гр.дело № 84/2018 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която са оставени без уважение доказателствените искания на жалбоподателите Д. П. С., И. Т. П. и П. С. П., направени във въззивна жалба вх. № 593/22.01.2018 г. и прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС Гражданска колегия с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: