О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 258
София, 02.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари……………………………….
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 208/2016 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. С. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 6262 от 02.09.2015 година по гр.д. № 20448/2014 година на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение от 16.10.2014 г. по гр.д. № 40082/2013 г. на районен съд – София, 77 състав, като са отхвърлени искове на касатора срещу Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – София, за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 1262/31.07.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, на основание чл.19а, ал.2 ЗАдм., за възстановяване на длъжността „Директор РИОСВ – София” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа, че уволнението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – София, чрез пълномощника си адв. Б. Б. от СзАК оспорва жалбата. В писмено становище заявява, че не са налице предпоставки за допускане на обжалването, както и че решението е правилно по съществото си. Претендира разноски за касационното производство, като представя адвокатско пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие с данни и доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
Въпросът в изложението към касационната жалба касае спорното обстоятелство дали длъжността на ищеца /Директор РИОСВ – София/ попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. Касаторът поддържа, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и се позовава на решения по гр.д. № 421/2013 г. на районен съд-Монтана, № 59/2014 г. на окръжен съд Монтана, № 947/2008 г. на АС-София и др. Решенията не са представени, нито има данни дали са влезли в сила. В този смисъл не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това може да се има предвид, че практиката на ВКС за подобни случаи е последователна и настоящият съдебен състав не е установил отклонения от нея. Така с определения № 934 от 20.10.2015 г. по гр.д. № 3444/2015 г. на ІІІ г.о.; № 728/22.06.2015 г. по гр.д. № 2580/2015 г. ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения по поставения въпрос, който е решен по идентичен начин спрямо постановеното по настоящото дело. Същото се отнася и до влезлите в сила решения по гр.д. № 64/2014 г. на Врачанския окръжен съд и № 214/2008 г. на АС-София и др. Разрешението е възприето и с решения по чл.290 ГПК, които имат за предмет сходни казуси за длъжността „директор на басейнова дирекция” към РИОСВ – напр. № 4123/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
Съдът не присъжда разноски на ответника за настоящото производство поради липса на данни и доказателства за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6262 от 02.09.2015 година по гр.д. № 20448/2014 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.