О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 21.04.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 291 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 18.11.2011г. по гр.д.№303/2011г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е изменено разпределението на ползването на дворно място,находящо се в [населено място] с площ от 936кв.м.,представляващо УПИ * в кв.* по плана на града,извършено с решение №40/29.04.2008г. по гр.д.№15/2008г. по описа на РС-Гълъбово като ползването е разпределено между съсобствениците както следва: на Д. Б. Д. и Д. И. Д. е дадено за ползват 349.25кв.м. от свободната площ на дворното място,защрихована със зелен цвят на скица-приложение №1 от допълнителното заключение на в.л.С. Д. и Г. С., представляващо неразделна част от решението,а на К. Х. П. и И. Д. П.,заместени по реда на чл.226,ал.2 ГПК от К. К. Т. е дадено да ползват 350.55кв.м. от свободната площ на дворното място,неоцветена на скицата-приложение №1.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса влязъл в сила съдебен акт,който страна по правния спор не желае да изпълни,както и неизменението на фактическата обстановка основание ли са за ново преразглеждане на същия правен спор, за който въпрос касаторът счита,че е е разрешаван противоречиво от съдилищата,както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по въпроса при постановяване на решението съдът следва ли да съобрази изцяло изградената незаконна постройка в дворното място,който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационна жалба Д. Б. Д. и Д. И. Д. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,каквато е поддържаната от касатора теза по първия поставен въпрос, в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се обоснове наличие на противоречиво разрешаване на посочените въпроси, които следва също така да са обусловили крайния извод на съда досежно основателността на предявения иск,в какъвто смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 и т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г. В настоящия случай,за да достигне до извода,че предявеният от Д. Б. Д. и Д. И. Д. иск за разпределяне ползването на съсобствен имот е допустим,въззивният съд е приел,споделяйки по реда на чл.272 ГПК напълно мотивите на първоинстанционния съд,че са налице предпоставки за извършване на ново разпределение на дворното място, макар с решение №40/29.04.2008г. такова разпределение да е било извършено,тъй като съдебните решения по чл.32,ал.2 ЗС не се ползват със сила на пресъдено нещо /същите представляват съдебна администрация на граждански правоотношения/ и при промяна на обстоятелствата е допустимо съдът наново да разглежда спора за реалното ползване. В случая е прието,че извършеното по гр.д.№15/2008г. разпределение на ползването не се прилага на практика-частта от имота,определена за общо ползване с решението по гр.д.№15/2008г. фактически се ползва само от К. Х. П. и И. Д. П. /респ. техния правоприемник К. К. Т./,които чрез паркиране в тази част на превозните си средства възпрепятстват съвместното ползване. С оглед на това и на влошените отношения между страните е прието,че отреждането на тази площ за общо ползване е неудачно.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №104/08.07.2008г. на Старозагорския районен съд,постановено по гр.д.№276/2004г. е прието,че не е установено настъпването на факти, водещи до необходимост от промяна на разпределението и дори не са изложени твърдения,че е налице такова изменение,с оглед на което е прието, че искът по чл.32,ал.2 ЗС е неоснователен. Прието е,че изменение на съсобствениците,при което обемът на правата на отделните съсобственици е непроменен,не съставлява такава промяна в обстоятелствата.
Според настоящия състав не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос,тъй като в настоящия случай въззивният съд е приел,че са изложени твърдения и са представени доказателства за настъпила промяна в обстоятелствата,свързани с ползването на съсобствения имот, различни от промяната в съсобствеността,т.е. фактическата обстановка по двете дела е различна,а оттам различно е и разрешението на поставения въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос и по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,доколкото е налице съдебна практика в различни хипотези,касаещи необходимостта от изменение на вече извършено по реда на чл.32,ал.2 ЗС разпределение на ползването-многократно съдилищата са извършвали преценка за необходимостта от ново разпределение на ползването в подобни хипотези. Отказът на един от съсобствениците да изпълни това решение в случая е прието,че е свързан с влошени отношения между съсобствениците,което е възприето от съда като основателна причина да бъде извършено ново разпределение. Така изразеното становище съответствува на приетото в решение №615/30.09.2010г. по гр.д.№1510/2009г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК /според което при извършване на разпределение на ползването следва да бъдат съобразени и лошите взаимоотношения между съсобствениците с цел осигуряване възможност за спокойно,безконфликтно служене с общата вещ/,с оглед на което следва да се приеме,че не налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за необходимостта съдът да съобрази изградената незаконна постройка в дворното място изразеното от въззивния съд становище,че разпределението на ползването следва да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците,да не засяга извършени от тях подобрения и то по фактическото положение на имота и то към момента на разрешаването на спора,съответства на становището,изразено по реда на чл.290 ГПК в решение №94/28.03.2012г. по гр.д.№897/2011г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че извършеното от съсобствениците застрояване следва да бъде съобразено като при възможност в определения дял за ползване на всеки съсобственик бъде включена застроената от него част от имота,доколкото това застрояване е извършено повод ползването на съсобствения имот и ако това не пречи на другия съсобственик и не нарушава неговите права и не би довело до намаляване частта за ползване на другия съсобственик с оглед правата му в съсобствеността.
Останалите,сочени от касатора решения на ВКС,касаят хипотези, които съществено се различават от настоящата като основният въпрос, разрешен от съда,също е съвършено различен.
Решение №660/20.12.1988г. по гр.д.№660/1988г. на ІV ГО на ВС разглежда хипотеза на спор за разпределяне на ползването на недвижим имот при наличие на учредено право на ползване,каквото по настоящето дело дори не се и поддържа да е било извършвано.
В решение №899/25.11.1985г. по гр.д.№421/1985г. на ІV ГО на ВС пък е прието,че при разпределяне ползването на дворното място се има предвид съществуващото в момента фактическо положение,каквото становище е изразено и в обжалваното решение.
Не се обосновава наличие на противоречиво разрешаване по поставените от касатора въпроси,нито може да се приеме,че същите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,поради което настоящият състав приема,че предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.11.2011г. по гр.д.№303/2011г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: