4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
гр. София,20.05.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13.05 , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2747/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.П. срещу решение №338 от 18.02.2014 г. на Пловдивски окръжен съд по възз. гр.д. №3153/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №2147 от 18.04.2013 по гр.д. №19692/11 на РС-Пловдив, В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] –гр. Велико Т. сумата от 3 337,14 лева от общопретендираните 13 738,77 лева, представляваща дължима цена с ДДС на доставени стоки от ищеца на ответника по договор за дистрибуция №99/20.01.2010 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по обуславящите изхода на спора правни въпроси обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на ВКС – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] –гр. Велико Т. изпраща отговор на същата, в който изразява становище за липсата на основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Предявява насрещна касационна жалба по реда на чл.287 ал.2 ГПК срещу въззивното съдебно решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част, с която искът на [фирма] е отхвърлен за разликата от 3 337,14 лева до общопретендираните 13 738,77 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба спрямо произнасянето на въззивния съд по него е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение, В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] –гр. Велико Т. сумата от 3 337,14 лева / от общопретендираните 13 738,77 лева/ – цена с ДДС на доставени стоки по договор за дистрибуция №99/20.01.2010 г., въззивният съд е приел, че между страните са налице правоотношения основани на рамкови договори за дистрибуция на произвеждани и доставяни от ищеца на ответника-дистрибутор продукти. Съгласно съдържанието на част от приетите като писмени доказателства фактури и на база третирането им в заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза се установява, че същите са двустранно осчетоводени от страна и на двете дружества-страни по спора, включени са в дневниците по ЗДДС и са декларирани в съответните справка-декларации по този закон. Налице са и частични плащания от страна на ответника на сумите по тези фактури. От данните по приетите фактури и кредитни известия и констатациите на вещото лице, относно отразените в счетоводствата на страните прихващания по част от тях съдът е направил извод, че сумата-цена на иска-13 738,77 лева се формира след приспадане на погасените чрез извършените едностранно от страна на ищеца извънсъдебни прихващания с насрещни вземания на ответника за договорени бонуси. Ето защо чрез прихващания по реда на чл104 ЗЗД е погасена част от вземания на същото основание, но извън дължимите по вземания за конкретните доставки в претендирания исков размер. На база изложеното, съдът е счел за основателен и доказан иска частично до размера на сумата от 3 337,14 лева, съгласно осчетоводените в счетоводствата и на двете дружества-страни по спора, включени в дневниците по ЗДДС и декларирани в съответните справка-декларации по този закон фактури, за които не е налице и погасяване по давност, съгласно чл.111 б.В ЗЗД, с оглед възражението на ответника в тази насока.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до това: представлява ли прихващане и поражда ли съответните последици по смисъла на чл.104 ЗЗД, конкретното поведение на ищеца , изразяващо се в намаляване на претендираната като дължима сума в самата ИМ.
Твърди се ,че обжалваното решение по обуславящите изхода на спора правни въпроси е в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК..
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора въпрос е правен и явява ли се от значение за изхода по конкретното дело. В случая, дали конкретните действия по извършването на прихващането могат да се квалифицират като изявление за прихващане е фактически, а не правен въпрос, тъй като се основава на преценка на конкретните факти по настоящото дело, без да касае тълкуването на определена правна разпоредба, с оглед извличането на общовалидна правна норма. Отделен е въпросът, че в случая вещото лице е посочило счетоводно отбелязване на извършени прихващания в период преди предявяването на иска, а не с ИМ и в този смисъл отговорът на въпроса, така както е формулиран от касатора не се явява и обуславящ изхода по спора, тъй като се основава на фактическа обстановка, различна от установената от доказателствата по делото. Същото се отнася и до въпроса, съдебно или извънсъдебно се явявало в случая прихващането.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, доколкото липсва първата предпоставка за това: формулиране на правен въпрос от значение за изхода на конкретния правен спор.
Доколкото не се допуска до касационно разглеждане първоначалната касационна жалба, то не следва да се разглежда насрещната такава-чл.287 ал.4 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №338 от 18.02.2014 г. на Пловдивски окръжен съд по възз. гр.д. №3153/2013 г. в обжалваната от [фирма]-гр.П. част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.