О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
С. 23.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2534 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. П. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против определение № 1101 от 31.03.2016 по в.ч.гр.д. № 1497 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.12.2016г. по гр.д. № 3837/2012г. на Софийски градски съд като е оставено без разглеждане искането му за тълкуване на изпълнителен лист от 30.01.2015г., издаден по гр.д.№ 3878/2012г. на СГС за признаване и допускане до изпълнение на заповед от 6.05.2010г. на Висш съд на остров М. по дело С. 10/0034. Жалбоподателят счита въззивния акт за неправилен, постановен в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменен, а направеното искане уважено.
Като основание за допустимост, се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поставя следните пет въпроса :
1. Когато с чуждестранното решение, признато и допуснато за изпълнение в Република България са присъдени разноски, приложим ли е процесуалния ред по чл.248 ГПК?
2. Когато се иска поправка на очевидна фактическа грешка в производство по издаване на изпълнителен лист, прилага ли се разпоредбата на чл.251 ал.3 ГПК?
3. Изпълнителният лист представлява ли съдебен акт, изразяващ вола на съд, подлежащ на тълкуване?
4. Когато в изпълнителен лист е посочено конкретно лице, в чиято полза е издаден, това ли е единственото лице, което има право на принудително изпълнение или с правата по процесуалната ценна книга могат да се ползват и другите кредитори, посочени в листа, но за които изрично не е посочено, че изпълнителния лист е издаден в тяхна полза? и
5. Имат ли право на принудително изпълнение другите кредитори, посочени в изпълнителния лист, независимо, че в процесуалната ценна книга не е изрично посочено, че е издадена в тяхна полза?
Отделно касационният жалбоподател излага доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на закона: на чл.8 ал.3 и чл.9 ГПК поради липса на извършена размяна на книжа /твърди, че не му е връчено искането за тълкуване на ищеца/ и на чл.406 ал.3 ГПК поради липса на отбелязване върху оригинала на акта, че е издаден изпълнителен лист.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост поради липса на изискуемите се основания по чл.280 ал.1 ГПК и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
С влязло в сила на 5.01.2015г. решение по гр.д.№ 4149/2014г., САС е признал и допуснал до изпълнение осъдителна заповед от 6.05.2010г. на Висш съд на остров М. по дело С. 10/0034, с която са присъдени разноски. Въз основа на решението и заповедта, по молба от 15.01.2015г. на Д. М., СГС е разпоредил издаване на основание чл.404 т.1 ГПК на изпълнителен лист за посочената в заповедта сума и за направените пред СГС и САС разноски.
На 1.10.2015г., настоящият жалбоподател е подал молба за тълкуване на издадения изпълнителен лист с мотив, че същият е неясен.
Така направеното искане е прието за недопустимо от СГС, който с определение от 18.12.2016г. по гр.д. № 3837/2012г. го е оставил без разглеждане. Със сега обжалваното определение № 1101 от 31.03.2016 по в.ч.гр.д. № 1497/2016г., Софийски апелативен съд е потвърдил определението със следните изложени мотиви : Липсва правен интерес за страните и не съществува правна възможност за тълкуване на изпълнителен лист. На тълкуване подлежат само актовете, които изразяват волята на съда. Изпълнителният лист не е такъв акт, защото само възпроизвежда вече изразената воля. Ако страните считат волята на съда на о.М. за неясна, трябва да поискат тълкуване от него. Българският съд, който е признал и допуснал до изпълнение по реда на чл.119 К. чуждестранно решение, не е компетентен да тълкува чужда воля. Евентуално допуснатите непълноти или грешки при постановяване на акт, който е влязъл в сила и подлежи на изпълнение, не могат да бъдат поправяни в производството по издаване на изпълнителен лист. Според съда – в случая разноските трябва да бъдат изплатени в пълен размер в полза на поискалия ги кредитор, като разпределението им между тримата кредитори е въпрос на техни вътрешни отношения.
Нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, които са: материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допустимост и наличие на някое от трите изчерпателно изброени в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК специални основания .
В случая от поставените от касационния жалбоподател пет въпроса, само третия, доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Първите два въпроса, относно хипотезите на чл.248 ГПК и очевидна фактическа грешка, са неприложими с оглед развилото се производство за допускане на изпълнение на чуждестранно решение. Останалите въпроси /третия и четвъртия/ са фактически, касаят обсъждане на фактите по спора, преценка на доказателствата и преценка на конкретни доводи във връзка с установеното право на принудително изпълнение, а съгласно закона и приетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г., в това производство касационната инстанция не се произнася по подобни въпроси.
По въпросът от значение за изхода на спора – дали изпълнителният лист представлява съдебен акт, изразяващ воля на съд, подлежащ на тълкуване, касационно обжалване не следва да се допуска, защото по същия е налице установена практика, която въззивният съд е съобразил при постановяване на акта си. Изпълнителният лист е съдебен акт, който не изразява самостоятелна воля на съда, а възпроизвежда изпълнителното основание, въз основа на което е издаден. Неговото предназначение е да удостовери правото на принудително изпълнение и да овласти изпълнителния орган – по молба на кредитора – да пристъпи към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание. В теорията и практиката няма спор, че изпълнителният лист се издава въз основа на изпълнителното основание, в изрично уредено в закона производство, което приключва с издаването на нарочен акт – разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Самият изпълнителен лист /за разлика от разпореждането за издаването му/ не съдържа формирана воля на съда и не подлежи на тълкуване.
Останалите поставени въпроси, касаещи доводите за допуснато от въззивния съд нарушение на закона, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по допустимост по чл.280 ал.1,във вр. с чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от К. П. Г. от [населено място], с адрес за призоваване: [населено място] [улица] адвокат П. против определение № 1101 от 31.03.2016 по в.ч.гр.д. № 1497 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :