О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
[населено място], 09.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 477 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. М. срещу решение №117 от 19.10.2016г. по в.т.д. №236/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта му, с която се потвърждава решение от 22.06.2016г. по т.д. №108/2015г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която предявеният от касационната жалбоподателка срещу ЗАД [фирма], [населено място], иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, без да са взети предвид тежките последици от претърпяното от нея физическо увреждане, изразяващи се в постоянно и трайно затруднение на движението на увредения крайник, придружено със силни болки. Счита за неправилен извода на съда,че влошаването на състоянието й се дължи на това, че е прекъснала възстановителните си процедури. Поддържа, че за подобряване на нейното състояние са необходими средства за рехабилитация, с които не разполага. Моли да се отмени въззивното решение и да се осъди ответникът да заплати разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането – 18.05.2015г. до окончателното плащане.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от осъщественото на 18.05.2015г. ПТП възлиза на 10 000 лева.
Касационната жалбоподателка е обосновала допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Посочват се основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по посочения правен въпрос. С допълнителна молба, след срока за касационно обжалване жалбоподателката се позовава на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т. 2 от ГПК.
Формулираният от касационната жалбоподателка въпрос относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се доказва наличието на релевираните от нея в срока за обжалване допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ППВС №4/1968г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. В същото е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии за размера му: видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, поради което определеният размер на обезщетението няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по всеки конкретен спор, поради което определянето на размера на обезщетението не подлежи на уеднаквяване.
В случая при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил възрастта на пострадалата ищца към момента на ПТП, вида на претърпяното от нея увреждане, което според медицинската експертиза подлежи на пълно възстановяване, продължителността на търпените болки и страдания и възстановителния период, емоционалният дискомфорт. Доводите на касационната жалбоподателка, че за подобряване на нейното състояние са необходими средства за рехабилитация, с които не разполага, не са относими към претенцията за неимуществени вреди, доколкото всички нейни бъдещи разходи за лечение ще съставляват новонастъпили имуществени вреди от претърпяното ПТП, за които същата може да претендира обезщетение. Но дори и да бе основателно твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е формирал изводите си относно размера на присъденото обезщетение и същевременно не е обсъдил значими за този размер обстоятелства, това би довело до необоснованост на въззивното решение и оттам би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281 т.3 от ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросът е от значение за правилността на обжалвания акт, той не може да обуслови допускането на касационния контрол.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото същият е представляван в касационното производство от юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на касационната жалба. Същите следва да бъдат определени от съда съобразно действащата редакция на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/2017г./, съгласно която присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Поради изложеното Р. Б. М. следва да бъде осъдена да заплати на ЗАД [фирма], [населено място], юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лева, съобразно вида на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №117 от 19.10.2016г. по в.т.д. №236/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в обжалваната му част, с която се потвърждава решение от 22.06.2016г. по т.д. №108/2015г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която предявеният от касационната жалбоподателка срещу ЗАД [фирма], [населено място], иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Р. Б. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО [фирма], ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, сумата от 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.