О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр. София,16.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2766 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ВПК “Напредък“ срещу решение № 242/31.07.2018г. по в.т.д. № 310/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което се потвърждава решение № 512/22.03.2018г. по т.д. № 536/2017г. на ОС-Пловдив за осъждане на касатора да заплати на П. Р. Р. сумата от 39 748,32 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, която представлява съразмерна на притежавания от ищцата дял част от средствата в размер 700 000лв., получени при продажба на недвижими имоти на кооперацията, за разпределение на които е взето решение на общо събрание от 26.08.2014г.; сумата 11 903,10лв. – обезщетение за забава за периода от 13.09.2014г. до 24.08.2017г.; както и сумата 4 384,30лв. – деловодни разноски.
В касационната жалба се излага становище за неправилност на въззивното решение и за осъществяване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима и редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по касацията П. Р. Р..
За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е счела, че ищцата е член-кооператор в ответната кооперация с дялова вноска 1 389 лв. На 26.08.2014г. е било проведено извънредно общо събрание на член-кооператорите, на което е прието, че по сметка на кооперацията е постъпила сума в размер 811 848лв., в резултат на продажба на недвижими имоти и че кооперацията няма задължения към НАП. Било е взето решение да бъде разпределена сумата 700 000лв., съразмерно на дяловите вноски на член-кооператорите към датата на решението. За неоснователни са били преценени поддържаните във въззивната жалба доводи за нищожност на решението на общото събрание на кооперацията от 26.08.2014г. По правната си характеристики тези доводи съдът е квалифицирал като такива за незаконосъобразност, а не за нищожност на решение на общото събрание. По аналогия с разрешенията, дадени в ТР №1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС нищожност на решение на общо събрание на кооперация според решаващия състав ще е налице при липсващо /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание и решение, взето от ОС, но извън пределите на неговата и на другите органи на кооперацията, компетентност. Тези основания за нищожност не съвпадат с основанията за отмяна на решения на ОС на кооперацията, които противоречат на закона или на устава и могат да се релевират чрез иск по чл.58 от ЗК. Нищожността на решения на ОС би могла да се заяви чрез иск по реда на чл.124 от ГПК безсрочно, включително и в друго производство чрез насрещен или инцидентен установителен иск. Пороците на решението на ОС на кооперацията, представляващи основания за отмяна и предмет на иск по чл.58 от ЗК, не могат да се заявяват инцидентно в друго производство, както и след изтичане на законоустановените срокове, както и от лица, ако не са от кръга на легитимираните да искат отмяната им, не могат да се позовават на тези пороци. В този смисъл, порочните решения на ОС на кооперацията на основанията по чл.58 от ЗК придобиват стабилитет, ако не са били атакувани по специалния закон и други лица – извън тези по чл.58 ал.2 от ЗК, не могат да релевират незаконосъобраността им в други производства. ПАС е изложил съображения, че решението на извънредното общо събрание на кооперацията, проведено на 26.08.2014г., е взето в рамките на вменената му от закона компетентност по чл.15, ал.6 от ЗК – общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът не предвиждат изрично това. Същото касае разпределение на средства, получени от продажбата на недвижим имот. Съгласно чл.29, ал.3 от ЗК, средствата, получени от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на кооперацията, могат да се използват за други цели само след погасяване на задълженията към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори. Чл.29 от ЗК „Имущество“ е в раздел 4-ти „Имущество, разпределение на доходите“. Съгласно ал.2 от цитираната норма, имуществото на кооперацията се управлява само от кооператорите, чрез нейните органи. Разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗК съдържа само едно ограничение – средствата, получени от продажбата на недвижими имоти и дълготрайни материални активи на кооперацията да се използват само след погасяване на задълженията към държавата и изплащане на дяловите вноски на бивши член-кооператори. В същото време, употребявайки израза „за други цели“ законът предвижда, че друга забрана за използването на тези средства не съществува и те могат да се използват, както за целите на различните фондове по чл.33, ал.2 и чл.34, ал.1 от ЗК, така – и да бъдат разпределени между кооператорите съобразно чл.29, ал.2 от ЗК. Ето защо дори и да се приеме, че процесното решение касае субективното право на кооператорите да получат част от реализирана печалба, съразмерна на дяловото им участие – чл.9, ал.1, т.6 от ЗК, предхождано и обусловено от изрична процедура и решение по чл.15, ал.4, т.5 от ЗК, то липсата на такова решение евентуално води до материалноправна незаконосъобразност, а не до нищожност на решението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касторът поставя следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е представляващият едно юридическо лице /председателя на кооперацията/ да изпълни едно решение, което противоречи на закона? Какви ще са правните последици от нарушаване на закона от негова страна?; 2/ След като с иск се търси ангажиране изпълнение от страна на председателя на кооперацията на решение на ОС на кооперацията, разполага ли последният с право да въвежда възражения за наличието на незаконосъобразност във всичките й форми спрямо процесното решение? И двата въпроса са въведени от касатора с позоваване на допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са изпълнени изискванията към общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Първият въпрос не е обхванат от произнасянето на въззивния съд, тъй като липсват мотиви, че решението, въз основа на което се иска осъждане на касатора, е незаконосъобразно. Изрично е посочено, че неатакуваното в срока по чл.58 ЗК и с нарочен иск за отмяна такова решение се стабилизира и в този смисъл подлежи на изпълнение.
По втори въпрос следва да се има предвид, че председателят на кооперацията не участва в самостоятелно качество като страна в производството по осъдителния иск срещу кооперацията. Направените от него волеизявления в процеса са като представляващ ответника- юридическо лице и в този смисъл на кооперацията не е отречено правото да прави възражение за нищожност на процесното решение на ОС на член-кооператорите, но в случая е преценено, че конкретните твърдения очертават хипотеза на незаконосъобразност на решението. С оглед на което и предвид съществуващата задължителна практика по ТР № 1/2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, че решенията на ОС на колективен орган, които противоречат на повелителните норми на закона и на устава, не са нищожни, а незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна само по реда на конститутивния иск по чл.74 ТЗ / за търговски дружества, респ. чл.58 ЗК за кооперации/, предявен в преклузивния срок от легитимирано според закона лице, въззивният съд в съответствие с тази практика е приел, че е недопустимо инцидентно по повод на възражение на кооперацията да се прецени твърдяната незаконосъобразност.
Освен това касаторът не излага доводи в подкрепа на поддържаните от него допълнителни условия по чл.280, ал.1 т.1 и т. 3 ГПК за достъп до касация. Според разясненията по ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да обоснове както общото по чл.280, ал.1 ГПК, така и на някое от допълнителните условия по чл.280 , ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242/31.07.2018г. по в.т.д. № 310/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: