О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр. София,18.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Н. ч.т.д. № 1315 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Р., срещу определение №124 от 15.04.2019г. по т.д. №659/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е прекратено производството по подадената от нея молба по чл.47, ал.2 от ЗМТА за признаване на нищожност на арбитражното решение от 21.07.2010г. по арб.дело №1661/2010г. на арбитър Б. Г..
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че арбитражното производство не й е било съобщено по никакъв начин, като със съдържанието на арбитражното решение се е запознала едва когато по искане на ВКС нейният представител в настоящото производство е предприел действия по снабдяване с препис от арбитражното решение. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва частната жалба. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Счита, че когато страната не е получила препис от арбитражното решение, за начало на срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА следва да се счита моментът, от който тя е уведомена за постановяването му. Твърди, че с молба от 19.09.2013г. частната жалбоподателка е признала получаването на поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на решението изпълнително производство. Поради това счита, че от тази дата ищцата е узнала за постановеното срещу нея арбитражно решение независимо, че същото не й е било връчено формално. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваното определение е прието, че за начален момент на срока за предявяване на иска по чл.47 от ЗМТА следва да се приеме датата, на която ищцата е признала с молба до ЧСИ получаване на поканата за доброволно изпълнение – 19.09.2013г. Изложени са съображения, че в ЗМТА липсва специална разпоредба, която да изключва приложимостта на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА по отношение на основанието по чл.47 ал.2 от ГПК, от което следва, че спазването на този срок е от значение за допустимостта както на исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47 ал.1 от ЗМТА, така и на исковете за признаване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47 ал.2 от ЗМТА.
Обжалваното определение е правилно.
Изцяло следва да бъде споделен изводът на състава на ВКС, че доколкото в ЗМТА липсва специална разпоредба, която да изключва приложимостта на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА по отношение на основанието по чл.47 ал.2 от ГПК, спазването на този срок е от значение за допустимостта както на исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47 ал.1 от ЗМТА, така и на исковете за признаване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47 ал.2 от ЗМТА. В случая този преклузивен срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба.
Съгласно преобладаващата практика на ВКС – определение № 17 от 20.01.2016г. по ч.т.д. № 3579/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 613 от 24.09.2013г. по ч.т.д. № 3099/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №31 от 22.01.2016г. по ч.т.д. № 1982/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №153 от 04.02.2016г. по т.д. № 930/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №175 от 10.07.2018г. по т.д. № 1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №231 от 23.04.2018г. по ч.т.д. №613/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 132 от 23.02.2018г. по ч.т.д. № 464/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 244 от 26.04.2018г. по ч.т.д. № 168/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се счита за начало на срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА. С представената по делото молба от 19.09.2013г. до ЧСИ Р. А., ищцата е признала обстоятелството, че е получила изпратената до нея покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20138480401175 на ЧСИ Р. А.. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.05.2013г. по т.д. №2173/2013г. на СГС, VI-5 състав, с който ищцата е осъдена да заплати в полза на взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 2290,56 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.07.2010г. до окончателното изплащане на задължението и 417,43 лева – присъдени разноски. Видно от поканата към нея е приложен изпълнителният лист, който съгласно чл.405 от ГПК възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава. В изпълнителния лист е посочено решението, въз основа на което той е издаден. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение и е узнала съдържанието на неговия диспозитив, като считано от връчването на поканата е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 от ГПК преклузивен срок
За начало на преклузивния срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА, следва да се приеме датата, към която е безспорно установено получаването на поканата за доброволно изпълнение – 19.09.2013г. Същият е изтекъл към датата на постъпването на исковата молба в съда – 27.02.2019г.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №124 от 15.04.2019г. по т.д. №659/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
ОСЪЖДА М. Д. Р., [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], ет.3, ап.33, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [жилищен адрес] на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева /сто лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.