О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№258
София. 18.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 387/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” ООД, гр. С., представлявано от управителя В. М. З. , срещу решение № 659 от 17.12.2008 г. по в.гр.д. № 823/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 336/2006 г. за отхвърляне на предявените ЕТ”Б”, гр. П. искове за заплащане на сумата 70 800 лева – направени от ищеца разходи във връзка с неизпълнен от изпълнителя – ответник договор за изработка от 06.10.2003 г., касаещ офис на три нива в гр. П., с обща площ от 363 кв.м./н.а. №19, н.д. №389/2003 г. / и за сумата 14 000 лв. – лихва за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са инвокирани доводи за произнасяне на въззивния съд по съществени материалноправни въпроси, касаещи предпоставките за прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД, в отклонение от трайната практика на ВКС. Счита, че споразумението към основния договор, с което страните са се споразумяли да не се плаща определена сума, не съставлява изявление за прихващане, тъй като не е посочено, че с тази сума се компенсират неизпълнените от ответника СМР. Позовава се Р. № 107 по т.д. № 470/2004 г. и Р. № 1* от 29.10.1999 г. на ВКС, ТК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените искове въззивният съд е приел, че с неизвършените от ответния Е. строително-монтажни работи към м.02.2004 г., е била намалена цената на процесния имот, за което е подписана и декларация от 23.07.2004 г., с нотариално заверени подписи на страните по делото. В мотивите към решението са изложени подробни фактически и правни изводи относно конкретните договорености между страните по предварителния договор, съдържащ клаузи и на договор за изработка, договореностите за заплащане на част от цената на имота в размер на 81 000 щ.д. след окончателното завършване на строителните дейности по преустройството на обекта, със степен на завършеност съгл. предварителния договор, както и отказа на продавача от дължима сума по нот.акт в размер на 80 000 щ.д., направен след отправена от ищеца – купувач за заплащане на сумата, предмет на делото.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посочените от касатора материалноправни въпроси, свързани с предпоставките за прихващане по чл.103 от ЗЗД и извършване на извънсъдебно прихващане по чл.104 от ЗЗД, макар и да са съществени за изхода на делото, не обуславят извод за допускане на касационно обжалване. Не е доказана допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно отклонение от практиката на ВКС при произнасянето от съда по тези въпроси. Липсват данни, въз основа на които би могло да се направи извод, че въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС относно елементите от фактическия състав на правото да се извърши прихващане, а твърденията на касатора за нееднородност на двете задължения, са напълно необосновани. Всъщност, основните доводи на касатора са относими към извършената от въззивната инстанция конкретна преценка на събрания по делото доказателствен материал, или те касаят поддържаните в жалбата основания за неправилност на атакуваното решение и затова не могат да се преценяват в производството по допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 659 от 17.12.2008 г. по в.гр.д. № 823/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: