О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София 11.06.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 2110 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 2156/28.02.2018 г., конкретизирана с частна жалба вх. № 2306/06.03.2018 г. от И. И. Г. срещу определение № 186/01.06.2018 г. по ч.гр.дело № 1817/2017 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на И. И. Г. срещу определение № 5168/29.02.2016 г. по ч.гр.дело № 514/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба на И. И. Г. срещу определение от 14.10.2015 г. по гр.дело № 13487/2009 г. на Софийски районен съд, с което съдът е отхвърлил молбата на ищеца за допускане на изменение на размера на исковете.
Поддържаното основание за неправилност на определението е нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя обжалваното определение е постановено от ВКС в нарушение на чл.274,ал.2 ГПК, тъй като с изменението на ГПК Д.в.бр.50/03.07.2015 г. определенията постановени от окръжните съдилища, в случая от СГС се обжалват с частни жалби пред апелативните съдилища, когато са постановени след 03.07.2015 г. Сочи, че обжалваното определение е постановено на 29.02.2016 г. от СГС и е следвало да бъде препратено от СГС на Софийски апелативен съд, а не във ВКС. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго, с което делото да се изпрати на САС за произнасяне по същество на частната касационна жалба срещу определение от 29.02.2016 г. по ч.гр.дело № 514/2016 г. на СГС.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл.275,ал.1 и ал.2 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение № 186/01.06.2017 г. по ч.гр.дело № 1817/2017 г. на ВКС, Трето гражданско отделение е оставена без разглеждане частна касационна жалба на И. И. Г. срещу определение № 5168/29.02.2016 г. по ч.гр.дело № 514/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба на И. И. Г. срещу определение от 14.10.2015 г., по гр.дело № 13487/2009 г. на Софийски районен съд, с което съдът е отхвърлил молбата на ищеца за допускане на изменение на размера на исковете.
За да постанови този резултат съдебният състав е приел, че не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато те са постановени по дела, чиято цена е под визираната в чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г./ и въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Прието е, че такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 20 000лв. /чл.280 ал.2 ГПК – в посочената редакция по-горе/.
Прието е, че в случая съдебното производство е образувано по искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди – в размери съответно 200лв. и 867,23лв., 333,48лв., 900лв., 60лв., 40лв. Според съда доколкото се атакува отказ да се допусне увеличението им поради липса на надлежно уточняване кои претенции се увеличават и в какви размери в рамките на общо посочената сума, то следва да се приеме, че всеки от исковете, предвид исканото увеличение, е с цена под 5000лв. Посочи е, че дори да се приеме, че ищецът е искал увеличение на всеки един от исковете – за неимуществени вреди и за отделни видове имуществени, до размер на по 5000лв., то отново цената им не би могла да обуслови допускане до касационно обжалване. Приел е, че цената на всеки иск следва да се определи съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК – търсената сума. Формиран е извод, че въззивното определение е постановено по дело, по което цената на исковете е под законоустановения минимум, посочен по-горе, че то е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Прието е, че съдът не разполага с компетентност да се произнася по касационни жалби срещу неподлежащи на касационно обжалване актове – независимо от това дали с тях се поставят въпроси, по които няма формирана практика и дали въззивното определение, което се атакува, е законосъобразно или не. Прието е също, че последната преценка би могла да бъде направена само ако обжалваният акт не е изключен от касационен контрол.
При тези съображения е изведен извод, че частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на състава на ВКС, обективирани в обжалваното определение.
Първоинстанционното производство по гр.дело № 13487/2009 г. на Софийски районен съд е образувано по предявени обективно съединени искове от жалбоподателя И. И. Г. срещу Р. В. Д. за присъждане на имуществени и неимуществени вреди за сумите: 200лв. и 867,23лв., 333,48лв., 900лв., 60лв., 40лв.
Жалбоподателят И. Г. е обжалвал с касационна частна жалба определение № 5168/29.02.2016 г. по ч.гр.дело № 514/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалба на И. Г. срещу определение от 14.10.2015 г. по гр.дело № 13487/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на ищеца за допускане изменение на размера на исковете. Основен решаващ извод на въззивния съд в определението е, че ищецът не е изпълнил указанието на първоинстанционния съд да посочи конкретна цена, с която увеличава всеки от предявените искове, а е заявил общ размер 5000 лв. Като взема предвид заявения общ размер на предявените обективно съединени искове от И. Г. при поисканото изменение, без да ги конкретизира поотделно по размер настоящият съдебен състав преценява, че всеки от исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди поотделно е с цена под 5000 лв.
Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г., която е приложима на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в случая всеки от предявените обективно съединени искове от И. Г. по гр.дело № 13487/2009 г. на Софийски районен съд е с цена на иска до 5000 лв., поради което въззивното определение от 29.02.2016 г. по ч.гр.дело № 514/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 14.10.2015 г. по гр.дело № 13487/2009 г. на СРС не подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл.274,ал.4 ГПК. Касае се за обжалване на определение на въззивен съд по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на исковете на основание чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК,обн.д.в.бр.86/2017 г. Поради това частната жалба подадена срещу цитираното определение на Софийски градски съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, каквито са и изводите на съдебния състав на ВКС в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение, тъй като според жалбоподателя същото е постановено в нарушение на чл.274,ал.2 ГПК, а именно, че компетентният съд да се произнесе по частната му жалба срещу определението на Софийски градски съд е Софийски апелативен съд. Определението на Софийски градски съд от 29.02.2016 г. по ч.гр.дело № 514/2016 г. подлежи на инстанционен контрол и компетентен да се произнесе по частната жалба срещу това определение е ВКС на основание чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 186/01.06.2016 г. по ч.гр.дело № 1817/2017 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на И. И. Г. срещу определение № 5168/29.02.2016 г. по ч.гр.дело № 514/2016 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: