О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 12.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 49 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл. 274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. Т. В., К. П. В., И. П. В., Ж. И. Ф., М. Б. А., Й. А.,М. П. К.-В., Л. А. Ш.,подадена чрез процесуален представител адв.К. М. срещу определение от 09.10.2012 г. по ч.гр.д.№9973/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 20.11.2010 г., постановено по същото дело.
Жалбоподателите правят оплакване, че ответниците И. К. Л. и съпругата му Л. М. Б.- Л. не са твърдяли, че притежават процесния имот в условията на съпружеска имуществена общност и поради това не следва да се считат за необходими другари в процеса . Намират, че макар и съпрузи, те са обикновени другари и наличието на предпоставки за спиране на производството по отношение на един от тях не обосновава наличие на основание за това и по отношение на другия, както неправилно е приел въззивният съд. Правят искане определението в обжалваната част да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо ответницата Л. М. Б.- Л..
Ответниците по частната касационна жалба И. К. Л. и Л. М. Б.- Л. не вземат становище по нея.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Жалбоподателите са предявили срещу ответниците по частната касационна жалба искове по чл. 108 ЗС и 109 ЗС, твърдейки, че като съседи от север са навлезли в техния съсобствен имот и са завзели около 1000 кв.м. от него.Отправят искане да бъдат осъдени да им предадат завзетата част и да премахнат поставената ограда , както и да им заплатят обезщетение за пропуснати ползи въз основа на чл.59 ЗЗД, тъй като са били лишени от възможността да ползват спорния терен в размер на сумата 10 000 лв., претендирана като частичен иск.С определение от 16.06.2010 г. по гр.д.№26327/2007 г. на Софийски районен съд исковата молба относно исковете по чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС срещу И. К. Л. е върната и производството по тях е прекратено поради недопустимост , като повторно заведено след предявяване на идентични искове по гр.д.№ 6568/2002 г. на Софийски районен съд, 47 състав.По отношение на иска по чл. 59 ЗЗД производството по делото е спряно на основание чл.182 ал.1 б.”г” ГПК/отм./ до решаването на преюдициалния спор по цитираното дело. С определение от 20.11.2010 г. по ч.гр.д.№9973/2010 г. на Софийски градски съд, търговска колегия ,VІ-І състав е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателите срещу определението на първоинстанционния съд в частта, с която е прекратено производството по исковете по чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС и в частта, с която производството по делото по иска предявен въз основа на чл.59 ЗЗД срещу И. К. Л. е спряно.С обжалваното определение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в това определение на въззивния съд, като е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателите и в частта , с която е спряно производството по първоинстанционното дело по отношение на предявените искове по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД срещу Л. М. Б.-Л.. В. съд е аргументирал правните си изводи с необходимостта от постановяване на еднакво решение спрямо ответниците, тъй като предявените срещу тях искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са с еднакъв предмет, а искът по чл. 59 ЗЗД е обусловен . В тази негова част, която е и атакувана от жалбоподателите, съгласно чл.247 ал.4 ГПК определението подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване поправеното определение.Същото е подлежало на касационно обжалване.Следователно предмет на настоящото производство е допускането на касационен контрол по отношение на обжалваното определение за поправка на очевидна фактическа грешка.
В изложението на касационните основания жалбоподателите изразяват становище ,че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса дали ответниците И. К. Л. и Л. М. Б.-Л. са необходими другари по предявените искове по чл. 108 ЗС и чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД противоречи на решение № 2098/20.12.2002 г. по гр.д.№2665/2011 г. ІV г.о., решение №575/14.03.2005 г. по гр.д.№91/2004 , ІV г.о. и решение № 3392/25.11.1996 г. по гр.д.№1102/1995 г., ІV г.о.Не се позовават на касационно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
ВКС, ІІІ г.о. в настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд. С чл.280 ал.1 вр. чл. 274 ал.3 ГПК е ограничен достъпът до касационно обжалване, като касационните жалби подлежат на селектиране . За осигуряване на достъп жалбоподателят следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението,респ. определението, за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Жалбоподателят е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, от значение за изхода на делото.К. съд би нарушил диспозитивното начало, ако сам изведе обуславящия въпрос въз основа на оплакванията му. Частната касационна жалба не съдържа обуславящ правните изводи на въззивния съд въпрос, нито правна аргументация за наличие на някое от касационните основания по чл. 280 ал.1 ГПК . В случая правният въпрос разрешен от въззивния съд е има ли несъответствие между изразената в мотивите воля и диспозитива, т.е. има ли очевидна фактическа грешка или не в поправеното определение. В. съд не се е занимавал с въпроса дали ответниците- съпрузи са обикновени или необходими другари по предявени срещу тях искове по чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Аргументацията му е във връзка с необходимост от еднакво решение по предявените искове във връзка с идентичния предмет на вещните искове и обусловеността на облигационния иск. За да бъде обосновано приложно поле на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос трябва да бъде обвързан с конкретните правни разрешения в акта ,постановен от въззивния съд , както и да бъде развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, което е задължение на жалбоподателите., Те не са го изпълнили и това води до неоснователност на искането за разглеждане на частната касационна жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 9973/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: